автор: ChernoPero

Времето минава…. Всяка секунда се чудиш как е тя,мисли ли за теб,дали още си нещо за нея? Мрази ли те?
Въпроси които не излизат от главата ми и не знам дали някога ще излязат.
Чудя се колко струва човешкия живот? Заслужава ли си да дадеш всичко за да бъде друг щастлив? Може ли да се живее с такава болка?
Опознаваш себе си само когато останеш сам.
Премисляш всеки момент и знаеш че си сбъркал,но какво от това дори да върнеш времето ти си такъв и най вероятно пак така ще постъпиш. Не можеш да избягаш от природата си, същността която те е създала. Дали съм пред пълно побъркване.. Не!Имам нужда да пиша да излея всичко. А един лист хартия няма как да ме съди. Просто срещнах човек който ме разклати от главата до петите. Казвам ти приятелю, думата перфектна губи смисъл когато е до теб. Kълна се усещам аромата и.Затворя ли очи я виждам, няма по красиво нещо. Имам чувството че знам как се движи всяка една гънка по тялото и.Тя е там и е истинска. А аз съм глупака който даде всичко,но не за нея.Тя беше моето спасение… Явно не пожелах да бъда спасен.Една голяма част от теб вече е няма. Няма я тръпката която те кара сутрин да ставаш за новия ден. Няма го желанието да продължиш, да градиш, да създадеш. Не е като в приказките,приятелю,няма магия която да те направи пак жив. Бездушен си. Всеки който се допре до теб ще получи едно нищо.Защото всичко е при нея. Сърцето ти е в нейните гърди.Докато бие ще прави всичко възможно тя да е добре.Продължаваш защото така трябва.Мечтите са разбити,надеждите ги няма. И така всеки ден до края. Край който на моменти силно желаеш да дойде по бързо. Ето това е любов приятелю! Усещам я като ток. Тресе ме всеки път като я чуя. Би ме накарала да се усмихна и след най -силната болка. Да стоя прав дори ако нямам крака. Да бъда човек дори ако не го заслужавам. Обичам я! Сега,завинаги и след това! Може би няма да бъде обичана по-силно.Но знам че заслужава много повече от мен. И ще го получи сигурен съм. Ще намери този който ще я направи щастлива,ще и даде всичко което аз не и дадох. Искам го. Искам да бъде обичана. Един мъж изгубил всичко. Ударил дъното,който започва да се издига наново. И една красива жена заслужаваща всичко най-добро в този живот. Това е приятелю няколко минути писане. Олекване на тази разбита душа. Сега да си сипем,приятелю една чаша уиски с една цигара. Да седнем на терасата. Тихо и кротко да отпием докато сълзите капят на пода усещайки и аромата…