Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: anelim66
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13936

Онлайн са:
Анонимни: 440
ХуЛитери: 1
Всичко: 441

Онлайн сега:
:: mitkoeapostolov

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юли 2021 »»

П В С Ч П С Н
      1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031 

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаРеквием на една жена или метафоричността на чувства
раздел: Други ...
автор: anaangelova

Студът затопли нечии чужди сетива.
Зимата обагри неспокойния, но близък кръгозор.
Капчиците лед разтопиха осмисленото разкаяние.
Далечното слънце високо прошепна: „Ела!”
Луната се усмихна и намигна към земята.
Звездите протегнаха тънки длани за хамелеонска милувка.
Вятърът закачливо разроши черните прозрачни коси.
Оголените дървета канеха на хладния си празник.
Димът от комините поиска да ме топли дълго.
Къщите се пререждаха, за да стигнат по-бързо до сърцето.
Улиците като лабиринти издирваха нервно душата.

Там ли си?

Студът отмерваше топлината на необузданата страст.
Зимата заигра заедно с децата, плавно, с усета на психолог.
Ледените капчици се сляха с присмеха от маслинените очи.
Далечното слънце потъваше в мълчалива далновидност.
Луната се прозя досадно, уморено и реши да поспи за миг.
Звездите умело целуваха мрака на мълчанието.
Вятърът търсеше по тротоарите своя приятел урагана.
Дърветата оголени, се къпеха в спомени, и изтриваха грима си с песен.
Димът от комините се разплака от тъжната въздишка на жената.
Къщите, като войници, гледаха упорито в една посока и молеха за покоя на вечността.
Улиците, черно-бели, напомняха за семейните снимки от 60-те години.


Там ли си?

Студът, заедно със зимата и капките лед, намериха далечното слънце, а луната и звездите - затанцуваха валс.
Вятърът в оголените дървета убиваше нарцистично душата.
Къщите, улиците, димът от комините бяха като самотни минувачи на безкрайното време.

Там ли си?

Тук съм... Да...

Ела!

И остани...! … Бъди!




Публикувано от Administrator на 08.06.2019 @ 17:28:16 



Сродни връзки

» Повече за
   Други ...

» Материали от
   anaangelova

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

31.07.2021 год. / 23:52:57 часа

добави твой текст
"Реквием на една жена или метафоричността на чувства" | Вход | 0 коментара (0 мнения)
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.