автор: traveller

От толкова отречености – сам.
И, непонятен за различни музи,
разкрепостено се деля на ням
и на потънал в чуждите илюзии.

Обременен от нежни пипала,
като напипан в нечия прегръдка,
отърсвам рамене необуздано
и погнусен - че ме кървят на глътки

и не разбират даже тази кръв,
а се провикват: - Колко е солена!
- Солена е, неверници, кръвта,
дори от Кръста капеща смирено.

И само в миг - дарила ви очи,
да видите, че още сте невръстни -
ще ви затрие. Ще ви ослепи,
ще бродите из своя свят на пръсти,

а мен - мънисто, паднало с дъжда -
промъкнали се смръзнало под пясъка,
вълните ще ме плашат отначало -
запенени протегнати завивки.

Мънистата са толкова красиви…
да ги измием, шарени и бляскави,
със пясък. До начало.
До поискай ме...