автор: DY

Сега какво? Поредно нищо ново.
Напряко през просото, както вчера.
За пеперудите не съм готова,
но ще измисля нещо за вечеря.
В неделя Той не вижда и не чува.
Неделята изтича през очите ми.
Верен принц навярно съществува
във вярната вселена за обичане.
Капката лудост в чая за нормални
спасява от излишна самодейност.
Изядох всички ябълки, и зная,
че принцът много мрази да му пея.
А ако всички рокли бяха бални,
какво ще струва риза от коприва?
Объркана е тая неделна приказка -
защото съм луда.
Или защото съм жива.