автор: razkrivashtiq

Защо отричаш отново вече всичко аз знам,
в нощта там отидох отблизо ви видях,
макар че далече бях когато бях там,
лъжата бе ти тъй удобна в този миг разбрах.

Ти усмихваше му се, аз усетих това,
не се беше усмихвала отдавна на мен,
щастливата ти усмивка аз отблизо видях,
съвсем отблизо, да знаеш не ща че бях нагрубен.

Нагруби ме съдбата, колко лъжеше ти,
на щастлива реши да се правиш пред мен,
с теб наистина бях аз безкрайно щастлив,
разгневен си отидох, полудял, наскърбен.

Искам, искам да си вървиш,
трябваше да си тръгнеш, нямаше да боли,
себе си ти си мъчила с мен да стоиш,
не бях ли разбрал, щеше да мамиш още нали.

Искам да си вървиш, не ме гледай така,
заслепи изневяра луна и звезди,
не е нежна за мен твойта нежна ръка,
трети щом има не е знай както преди.

Ти го знаеш себе си излъгала си,
себе си тъй да мамиш огромен е грях,
великан който мачка бордюрче от ъгъл,
потрошен целия тротоар аз видях.

Дадох ти обич и нищо не ти дължа,
с мен не бе щастлива, тук недей да стоиш,
какво искам не и да живея в лъжа,
какво искам ли аз, искам да си вървиш.
07.04.19