автор: pavlinag

Прегърбена съм от извиване
да видя как ще дойде щастието,
готова всеки миг да скрия
умората от неприятностите.

Краката ми са с ревматизъм,
за да избягам от неволите;
скована съм, ограничена;
безсмислено е да ме молиш

да тичам с теб към неизвестност,
да ти разпервам с длани сянка.
Бих предпочела да поседна
в предесенната си полянка,

да си разпръсна цветни спомени
да си сплета отново китката.
Желанията ще завържат кърпата,
в която е душата ми увита.