автор: Albatros

... когато вечер в бездните на залеза, разпалил ти червената си пещ,
стрелките на часовника заспали са, и слънчицето няма как да спреш,
тръгни покрай рекичката, затлачена от лоши хора, в близката лъка,
седни на хълма – питай треволячето щастливо ли е в твоята ръка,
и жабчето – разкъсано от щъркела, ще ли дочака третите петли,

какво във теб Природата е сбъркала, че цял живот за нещо те боли? –
и някому дали добро днес стори ти, че Бог на теб да ти даде добро? –
доде ти пеят ангели в просторите, ти ги записваш с ангелско перо,
какво ли ти остава? – три копрали са до твоя заник, зинал като пещ.
Под огнените куполи на залеза – за тебе! – Бог запалва тиха свещ.

1 юний 2019 г.
гр. София, 15, 45 ч.