автор: fluBalu

Тревата! На май тревата
кога ми догони ръста?
Роди ми зелени братя,
а никой не е покръстен.

Преживят дъжда последен,
бълбукат с кореми сити,
а аз като Йона гледам
през гладната паст на кита.

Кога ме погълна? Помня,
че газих в зелено руно
и молих: – Стани ми дом и
въздушен сън ще сънувам.

Тревата, на май тревата
ме вдигна и облак станах,
а всичките мои братя
в молитва събраха длани.

Сега ме люлеят кротко –
покръстени и спасени.
Но китът изгуби котвата
в морето небесно-зелено.

Цвета Иванова