автор: Irina_kis

Ще изпитам съвсем мъничко болка. Като при евтаназия.
Ще изтека между запетаите, преди да съм донаписана.
Във едната ръка за кураж ще стисна фантазиите си,
а във другата-кой каквото ми е харизал, по милост...

Едно леко убождане и движенията ще замръзнат в картини.
Отдалеч в перспективата някой ще хукне да ме спасява.
С една малка подробност-че ще затъне до кръст в терпентина,
а аз (в едър план) ще внуша, че заспивам за кратко.

И лица- светлосенки покрай мен ще се струпат. Не може
ей така да напуснеш този лъскав парад-без свидетели!
Алтруизмът ще търси по ръката ми пулс разтревожено,
а от другата, някой вече ще е плячкосал копнежите ми.

Ще се чуе и хлипане-меко драсване в няколко тона,
но така разводнено, че ще попие под мен, в канавата.
И едва ли някой ще се вгледа над главите на множеството,
за да види как изчезвам през рамката от зловещия кадър.

Не плачете, бе хора! Аз не съм се погребала цялата!
Само малка частица от мене-объркана, никаква!
Разпръснете се! Знам, че най-вече на трупове почест отдавате,
ала този, специално, не заслужава дори симулиране...