... понеже сме дошли като за огън, тъй кратичко живеем на света,
по светлите наръчници на Бога аз цял живот се уча да чета,
вторачен във изписаните букви животът става ясен, чист и прост,
и вече знам какво да сторя утре – един, дошъл ви отдалече, гост –
да занеса на мама стиска хума, че пак да грейне нейното лице,
и да упътя друмника по друма с добър ти път! – търкулнато словце,
на моя син да му разгърна книга с картинки за пораснали деца,
да милна котарака, който мига, отвъд проводил зимните слънца,
да уловя във подмола пъстърва, да милна цвете с пролетния дъжд,
любимата Жена да си прегърна, че иначе защо съм още мъж? –
и стихче като стар тибетски йога да драсна със неясен йероглиф...
По светлите наръчници на Бога навярно аз и утре ще съм жив.
25 май 2019 г.
гр. София, 7, 35 ч.