автор: NovelaDenarova

Искам, единствено в живота,
посоката да намеря-вярната.
Безсмислено е да не успея,
а така крайпътно да живея.
Подминаха ме всички влакове-
на тях се качват руси и красиви,
и навити на мъжете самодиви.
За тях аз съм като извънземно,
с морал и ценности непотребни
или едно природно изкопаемо
с качества още неизследвани.
Чувствата, ценностите и морала,
ако ги заключа дълбоко в душата
и допуснем, че си изруся косата,
дали от сега нататък безпътно,
а не крайпътно ще мога да живея?