автор: Albatros

... какво ми казва дребното врабче, когато на ухо ми чурулика? –
щом лятното ми слънце напече, да тръгна бос в нивята с ечемика,
в дъбравите със утринна роса да хлътна из тревите до колене,
да слушам как в добрите небеса Бог си реди молитва и за мене,
как залезът връз хребета висок за мен разпъва златните си шатри,

и аз – през слънчогледите на Гог, си тръгвам по пътеките обратни,
да вярвам, че светът е благ и чист, и може би за всекиго и всъде,
с моливчето на белия си лист да го рисувам, докато пребъде! –
да ме остави – Бог ми обеща! – в поляните със мак и перуника,
в енергиите светли на света със лятното врабче да чуруликам.