автор: staromoden

Балони. Рождените дни на шест години се празнуват с балони. Стигнаха, за да поберат цялото ми детство.
Мама се грижеше своите орхидеи и мен, татко, притиснал в прегръдките си, разхождаше своята дъщеря. Страхуваше се да я пусне на земята. А аз си имах Давид, малко папагалче. Синьо, с бяло и черно. Той беше навсякъде с мен. Назовавах всяко нещо, което виждаме и го повтарях до изнемога. Вярвах, че след като го науча да говори, Давид ще ме научи да летя. Виждах се застанал на парапета на огромната тераса на къщата с разперени ръце. Давид вика вятъра и той ме подхваща, аз размахвам ръце и политам.

Всички в къщата надуваха балони. За рождения ми ден. Най-много бяха сините. Аз ги избрах, за да ни приличат, на мен и на папагала. Летях на сън. Двамата с Давид летяхме. „Летящите са сини. Но при хората синьото е отвътре“, така казваше Повелителят на папагалите.

С Давид бяхме на терасата. Заваля. Оттогава не обичам дъжда.
Малката ми сестра хленчеше за щяло и за нещяло, но този път поскала от баща ни, да й покаже как Давид ще полети в небето.
Изливаше се като из ведро. Нищо, че половината от терасата беше покрита, дъждът ни застигна. Тръгнахме да се прибираме. Баща ми ме пресрещна и ме спря, носеше дъщеря си на ръце.
-Вдигни клетката високо – каза той и се усмихна.
Очите му грееха. За мен? Изтръпнах от вълнение. Баща ми за първи път ми поиска нещо. Вдигнах клетката и сам се изправих на пръсти, „По-високо, по-високо“, казвах на себе си, „Това ще зарадва татко!“
Той отвори вратичката на клетката.
-Виж, моя малка, Лучия. За теб папагалът полетя в небето – каза с най-красивата си усмивка.
Лучия пляскаше с ръце и се радваше.

Аз не бях аз. Свлякох се в несвяст. Давид падаше. Терасата се изпълни с балони – сини с бяло и черно. После полетяха. Дъждът ги застигна. Прониза ги до един и улови сенките им в клетката му.

Виждали ли сте как изглеждат спомените ви, когато ги застигне дъжд? А след проливен дъжд?
Моите изглеждат като сенки. Наврени в клетка сенки. Понякога ми разказват за себе си и аз ги галя, протегнал съм ръка от моята клетка.
Но не и по време на дъжд. Не обичам дъжда.