Дарих ти сърцето си,
за да ми го хвърлиш обратно,
гравирано с рани прободни
от остриета на копия стоманени.
Нереална да бях и далечна
може би щеше да искаш
да бъда мечтата ти вечна
единствен ти да ме имаш.
Днес питам се само дали
си почувствал, че вече си тръгвам
и от утре нещо в теб ще боли ли,
че във виртуална галактика слънца ще рисувам.
Питам се още имаш ли сили
да замълчиш и да отминеш
сякаш съм секнала любовна песен в теб
в студена майска есен на първия куплет.