автор: yavorkostov

Със своето неподражаемо величие, красота, необятност и тайнственост, природата в продължение на хилядолетия задава един основен въпрос: Как се е появил животът?
Изгревът сутрин, залезът вечер, морето, планината, буболечката, цветето, бебето в майчината утроба ‒ всички те ни предизвикват да питаме: Как се е появил животът? Толкова страшен с могъществото си, но така деликатно прекрасен с нежността си; неизмерим, вдигнем ли поглед към звездите, и необхватен, търсейки под микроскоп нищожно малките частици, от които е изграден материалният свят.

В различните епохи, в многообразните култури, повлияни и формирани от религиозни, философски, политически, социални идеи, този въпрос не е спирал да звучи. Вероятно повечето хора на земята поне веднъж в живота си са искали да разберат съществува ли Бог, Който е създал всичко видимо и невидимо или заобикалящата ни хармония е вследствие на някаква огромна случайност, като Големия взрив например? Наистина ли Бог е Творец или е само илюзия, която изчезва, когато на сцената се появят науката и доводите на разума?

Съвременният човек, имащ зад гърба си хилядолетия история с нейните безбройни разрушения, но и постижения, често с насмешка се отнася към възприемането на идеята, че зад дизайна на живота във вселената стои Интелигентна личност – Бог. „Наивните, глупавите и слабите хора имат нужда от „патерица“ в живота“, е позицията на скептиците и смятат, че вярата в Бог е именно тази „патерица“, която науката лесно може да счупи.

Такова едно твърдение обаче съвсем не отговаря на обективната действителност. От една страна с инструментариума на науката няма как да се приеме, нито да се отхвърли категорично идеята за съществуването на Бога. Науката борави с факти, които са основани на презумпции, а презумпциите са предположения, в които се съдържа елементът вяра. По тази причина едни учени интерпретират фактите на базата на презумпция за несъществуването на Бог, а други учени са на противоположната позиция. И едните и другите обаче признават, че въпросите за съществуването на Бог се намират отвъд сферата на образование, ерудиция, човешко познание.

От друга страна скептикът, иронизиращ вярващите хора, ще трябва да се сблъска със следната реалност – голяма част от гениалните личности, които са дали много на същата тази наука, не само че не отхвърлят религиозния светоглед, но и са дълбоко вярващи в Бога миряни. „Науката затвърдява моята религиозност. Колкото по-голям контакт имам със света на физиката, толкова по-силно вярвам в реалността на Бог“, заявява видния професор по химия д-р Хюбърт Алий, а гениалният френски математик, физик, религиозен философ, теолог и писател Блез Паскал без да има притеснение, че ще бъде смятан за куцащ наивник, подпиращ се на християнската си „патерица“ споделя веруюто си: „Всичко е създадено и направлявано от Един и Същ Творец – корените, клоните, плодовете; началата, следствията.“

Надали има човек на земята, който да не е чувал за Исак Нютон – английски физик, математик, астроном, философ, алхимик и богослов. Нютон изиграва толкова важна роля в развитието на математиката и различни области на физиката, че от мнозина е смятан за най-великият и най-влиятелен учен, живял някога. Ето какво мисли той по темата Бог Творец ‒ или илюзия: „Чудесната връзка, която свързва небесните тела, може да произлезе само от мъдростта и волята на едно разумно и мъдро Същество… Единият управлява всичко като Господар на всичко. И заради Неговото владичество ние Го наричаме Господ, Бог Всемогъщ.“

Разбира се, критиците срещу вярата в Твореца не се задоволяват с научната полемика по въпроса за Сътворението, вероятно защото няма как да бъдат признати като безспорни победители, а дори имат сериозен шанс да се намерят от страната на победените. Тогава на помощ идва мощното оръжие, наречено пропаганда. Изкуство, медии, образователна система, политически речи и решения са насочили силите си срещу възможността идеята за Бога ‒ Създател да може да се състезава равноправно с останалите идеологии в надпреварата за вярата на хората. Днес повече от всякога, вярата в Твореца е осмивана, заглушавана, пренебрегвана и обругавана.

Оттук следва и един въпрос, който звучи особено актуално в обърканото ни настояще – дали това, което единствено може да донесе изцеление в душите на хората не е фатално игнорирано от самите тях? „Попитали един човек: Откъде знаеш, че има Бог? Той е отговорил: „Нима е потребна свещ, за да се види зората?“ С тази простичка притча, граф Лев Николаевич Толстой разкрива колко малко ни трябва, за да проумеем, видим и приемем реалността на Бог. За да го сторим обаче, е редно непредубедени да се изправим пред предизвикателството на познаването на Бога, чистосърдечно да потърсим истината и както е казал Чарлс Колтън по този въпрос: „Най-големият приятел на истината е Времето, най-големият враг ѝ е Предубеждението, а постоянният ѝ другар е Смирението.“

И така, Бог Творец ли е или е илюзия? Отговорът не може да дойде с хаотично хвърляне на научни факти, защото те почиват на презумпциите на интерпретиращия ги. Отговорът на този въпрос се приема единствено и само с вяра. Вяра, че Той е Творец, или вяра, че е просто илюзия. Защо тази мистерия може да бъде разгадана само чрез вяра? „Вероятно“, защото такава е волята на Този, Който е създал живота със своето неподражаемо величие, красота, необятност и тайнственост; с изгрева сутрин и със залеза вечер, с морето, планината, буболечката, цветето, бебето в майчината утроба; толкова страшен с могъществото си, но така деликатно прекрасен с нежността си…