Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: DYDOGROZ
Днес: 0
Вчера: 2
Общо: 14128

Онлайн са:
Анонимни: 433
ХуЛитери: 3
Всичко: 436

Онлайн сега:
:: yotovava
:: pastirka
:: Albatros

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Февруари 2024 »»

П В С Ч П С Н
      1234
567891011
12131415161718
19202122232425
26272829     

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаКриеница
раздел: Есета, пътеписи
автор: anaangelova

„Едно, две, три, ...девет,... единайсет....
Готово ли е?
Тръгвам!”

Всяка нощ сънувам тази криеница. Един властолюбив и настойчив мъжки тембър брои до единадесет и тръгва да ме търси. Сърцето ми сякаш трепери или е от ноемврийския студ?
Знам, трябва да заспя. През нощта организмът не бива да будува, а с мен си играят на криеница, с броене до единадесет.
Усещам,че бягам, бързо при това. Оглеждам се, уж е тъмно, а е ранно утро.Гласът ми е дрезгав, не чувам викове и плач, само очите ми се взират в пространството. В човека-вълк.Той ме открива, поваля ме на земята, покрай събраните на купчина листа,и ме целува страстно –
Тръгвам!
Страстно, за да впие зъби в нежната ми шия и да се почерпи с кръвта ми.Очите му са огромни бездни, сякаш нямат цвят, диша накъсано, хрипливо. Устата – червена като череши, а след миг става безкръвна и сива.
Светът се върти или аз в него?
Хипнотизирана съм, окована като във вериги...От борбата, едната ми гръд го моли за пощада.
Възбудена съм.
Тръгвам!
Опитвам се да се боря, а той пие кръв от гръдта и ме обладава на тласъци. Прекрасно е. Въздъхвам. И свършвам...И тази въздишка ме свързва с вечността. Вечността на мъртвите.
А навън е утрин, слънцето идва с изгрева и носи нови любови.
Очите ми...
Мислите ми...
Сънят...
Вярата...
Любовта...
Страстта...
Живеят друг живот. В бяло и синьо. В оранжево и кафяво. В червено и черно. В черно. И пак в бяло...
Тялото е силно, гъвкаво, ухае на восък. Ето- там има погребение.
Но Аз съм жива!
И дишам. Тогава, кой е там, в ковчега?
Цветя, скръбни лица, тъжна музика... И –
Тръгвам!
„Едно, две, три,.. девет,... единадесет...
Готово ли е?
Тръгвам!”
Колко много кръв!...


Публикувано от Administrator на 14.05.2019 @ 17:38:27 



Сродни връзки

» Повече за
   Есета, пътеписи

» Материали от
   anaangelova

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

24.02.2024 год. / 07:55:42 часа

добави твой текст
"Криеница" | Вход | 0 коментара (0 мнения)
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.