Мъка витае в облаците,
опиат край град оживен,
наблюдавам през прозорците,
нечии друг живот изживян.
Хора насред оживелици вървящи,
търсят своето място в света
и сърцата им силно кипящи,
страстно борят се да спасят любовта.
В кълбо от мъка и отчуждение,
неимоверно чужди един на друг,
ползват себе си за украшение,
за да се впишат в един свят чужд.