Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Rozemondbell
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14180

Онлайн са:
Анонимни: 187
ХуЛитери: 2
Всичко: 189

Онлайн сега:
:: BlackCat
:: Marisiema

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Декември 2024 »»

П В С Ч П С Н
            1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаМагарешката кожа
раздел: Нъ чис бългЪрски
автор: apostolicia

Живеял некоги един цар, ама цар ли – не е цар като цар да речеш, че некво царче там се ребедее, ами голем цар. Цар на царете! Ем бил силен, ем бил акълен, ем бил паметен, ем бил и дОбър, та не праел пакости на по-мининките царчета покрай неги, ми си живеял с них у сговор, без да ги пцува на макя и без да праи простотии.
Народецо и он доволен, че фместо да оди по войни да се трепе за тоа що клати гората, си седел дом, покрай фистаньо на жената, праел денно време парици, нощно време – дечурлиа и те така сички били доволни.
А па царицата – макююююю! Те на тва се вика убавица, да си откръшиш от неги. Царицата била зафатна и стоятна, с едни бели образе, с едни червени джуки, с една снага на вретено – убавица ви каам! А па добра ли - като кравата на Латин Петканин – кротушка и веселушка, добра и паметна, сал те гледа с ония коколати очи и сакче ти приказва. Царо много ги обичал и го било яд, че немали повече дечор, ама така се случило, че сал едно момиченце завъдили, колко да не одат и они парапити. Ама тва момиченце нги било като за десет други добро и убаво. Убавица като маки си и умница като баща си. Кво пофанело, се му идело отръки, ем уметно, ем стоятно.
Царската влака си имала палат за приказ – целио от берковски мрамор, а тишлерията – позлатена. Вътре имало секакви моди и грацки диване, пошивани каренца, кавьорчета и ткани чръги, килиме и китеници. По празорците цъфтели мушки и сакъзчета, у дворо – шибой и есеньо цвеке, зумбули, богородички и бажур. У градините секакъв пипер, у дворовете секаква стока и оно от сой, не да а некаква такава келява стока. И последнята кокошка била еребата. А на най-личното место у дворецо седело едно магаре и си клатело ушите, та да му се радват сички – от царо до последнио измикярин и ратай, та и госкето се чудело кво па да а тва магаре толко па да а чисто и добро. Оно даже не серело говна… аъъ... да ме прощавате, ама така му викат – из гъзо му излазали… е, добре де, кък да го кажем по-така да не убива – от там си излазали златни и сребърни пари. А кво излаза из гъзо, м? Добре, нема повече да го казвам, ама вие си го знайте. Магарето сере пари и те така! Ша речете де тоа късмет, де! Е, те тва е! Цар, баце, не моа му кажеш „връв“!
Добре ама много убаво не е на убаво. Дошло така, че царицата се разболела и никой не могъл да каже от кво, па кво прикааш да а лекуват. Сбрали се докторе от цел свет, клатили глави, советвали се, приказвали като да не можеш да ги разбереш кво дъдрат, ама не могли да помогнат на царицата. После дошли знахаре и баячки – дръти джагерици от къде се не сетиш, даже и другоселци – палили вълна, врътели вретена, чаши лепили, баяли и наричали – не и не! Царицата уджа по-зле ставала.
Като усетила че работите отваат на изуйгащи, царицата викнала царо и му рекла:
-Мъжо, я че ша мръ, ше мръ, ама сакам да ми обещааш, че като ме земе онаа черната, ше се утуриш да намериш добър мъж на детенцето ни. Убавица е, добра е, та от добро ниела, она ми беше най-големата радост у живото. Като умра, сакам да знам, че си я дал на добър мъж да ги гледа и да нги се радва. Иначе ше се уплътим и ше дойдем да ти видим сметката, така да знааш!
Така рекла царицата и цофлясала у ръцете на мъжо си. Не че царо тва и чекал, ама му дошло на сгода, що тамън си мислел кък да глави дъщера си за сино на съседния цар. Оня бил силен глофарец, ости че бил уродлив, ми бил и пезевенк и никой не щел да си играа с неги. Бил нисичък и дебелят, с тънки крачанца, къде от них не сваял вълнените чарапе къде му била плела буба му – дрътата царица. На пърлица не бил за гледанье, а отворел ли уста, половината слуги припадали, другите имали синузит и си запушвали сал ушита, та да не чуат кви простотии приказва принцо. Бил и зъл на субиздра, като мънечък тормозел къде що види маче или кутре, а като поотраснал се префърлил на ора. Никой го не понасал, ама баща му бил чорбаджия… такова цар, де, ама не къф да е цар, ми много богат, паралия и с много земя и работници, та сички се съобразевали с неги. А па нашио цар си бил аресал едно замлище къде триста и пеесе декара по пъто за Сулимагина ливада, що имало убаво село там с ора работни, земята била златна, вода много и гъста гора, пълна с дивеч. Кво му требва повече на един цар! Така бил намислил царо и казал на дъщера си кви са му плановете. Она па като рипила: не, та не! Ожени се, рекла, тиза за тоа пръч разгонен, я не ща! Ревала така има-нема две недеи, накраа като видела, че на баща нги му не пука ич и нема никакво намерение да отстъпи от тия планове да ги задоми за тоя пустиняк от съседното царство, она рекла диде при кръстницата си да ги пита па неги кво да праи.
Кръстинцата на тва момиче живеяла у много убава пещера, целата у злато и скъпоценни камънье, да не помислите че некви обикновени камънье – нееее! Она била ем убава, ем итра и била малко нещо врачка, та рекла:
-Знам за къф бес си дошла, седай тука изеж таа лакумена фафла и се не бой. Нема да се дзурепиш на баща си, не е убаво. Кажи му, че ше идеш за пустиняко, ама ако ти напраи рокля като времето. Никой не мое да напраи такава рокля, що видиш кво е времето – ту вали, ту слънце грее, ту нещо друго се присети.
Успокоила се наш’та убавица и беж право у них си. Рекла на дрътио цар кво сака и он тутакси сбрал сите шивачи из царството да нги заповеда да напраат рокя като времето за принцесата. Шивачите били много големи майстори. А па и много обичали принцесата и царо, що они били добри ора, та се емнали и за един ден напраили рокя за чудо и приказ. Като стане до празорецо царската дъщера, по рокята изгревало слънце и она светела като чисто летно небе, като минела навътре у собата, по рокята се стеминяло и изглеждало сакче вали дъжд. Чудна приказка! Принцесата много аресала рокята, ама си рекла: „Ту, дееба тия майстори, къ па иглите нги се не строшиа, съг требва се жена за тоя уръпяк. Я чеки дида я па при кръстницата, она знаа кво да праа.“
Тишла пак она у пещерата от злато и скъпоценни камънье да пита кво да праи. Кръстницата рекла тоа път да ги ушиат рокя като месечината. Шивачите се видели у чудо, ма пак се емнали и напраили чудно-убава рокя, къде светела като месечината нощем. Кръстницата тоа път рекла царкинята да посака рокя-слънце – шивачите два дни праили-стрували, ама на третио донели рокята – чисто злато. Като се облекла принцесата – огин зело да светка из неги, сакче гледаш право у слънцето летоска.
-Бе, вашта кожа шивашка, бе не можеа ли да ви се запалат ютиите, синь огин да ви изгори, не можеа ли да ви се строшат аршините, змия да ви изиде, ми сколасхате с това чудо чучулято! Че е убава рокята, нема кво да приказваме – един път и половина е. Ама съг требва се жена за таа жаба кикерица, що не идете вазе да ви лигави тоа туч изкопан? – мрънкяла си она и се тренчила у магарето – сещате се за онова магаре къде серело жълтици - що била бъш до неги станала. И изведнъж си рекла: Бе що я не посакам тато да закоя тва магаре и да ми даде кожата. Он не е шашав, да си заколя магаре къде му сере секи ден злато и сребро, ше види, че нема накъде и ше се откаже.
Така и напраила. Добре, ама на царо му било писнало от номерата от селски вечеринки на принцесата, заинатил се и рекъл:
-През дедовио ми е за тва магаре, я да се докопам до ония триста и пеесе декара, ората там ша ми изкарват още повече пари от тва магаре дръгливо, къде требва да го рана, па и не сере ча па толко, колко си мислат данъчните.
И ебал та заклал таа гад магаре дрисливо.
-Епа не мом да повервам колко много а изпаднал тато, щом и магарето прежали! – ревнала принцесата. Ама видело се, че нема мръданье и зела да се стега за сватба. Рекла на прислугата да нги донесат един голем сандък да си натура чеизо. Натурала у неги кво се сетила – ония трите рокли, разни пръстенье, гривни, пръстенчето с калинка къде буба нги била купила от сборо у Хайредин, обичките с треперушки, резанки де си била зимала от Пера Магазинерката и разни други работи. Турала-вадила, на царо му омръзнало да ги гледа кво работи и тишол да се занимава с разни царски работи, слугинчетата се разбегали и они, като видели лабавото. Па и требвало сватба да се стега, не е една. Така принцесата останала сами си. Она сал тва си и чекала, де. Наметнала магарешката кожа и побегнала от дворецо. Ама побегнала сакче ги гони Уто Лудио заедно с Пенде и още неколко като них. Бегала, бегала, ама по неко време, нали била и умница, се сетила, че ше сака негде да се скута да нощува, па и лебец да си намери, че вече нги пристръгало поди лъжичката. И зела да пита тук-таме за работа и едно-друго. Добре, ама она се била увила у магарешката кожа, па и образете си била оплескала с тиня, да а не познаат и да а върнат у дворецо да се жени за оня изпадяк, принцо на съседното царство. И като ги видели ората, кво да си речат: таа неко изпаднала из обущата си, ше земе да оцапа сичко, беги да се маиня от назе, да ни не смради къщата. И секой ги отпъждал да си връви по пъто. През тва време у дворецо вече видели, че царкинята а нема и като подирили тук-там, се сетили ква а работата. Дрътио цар се оядовил и разпратил ора да дират дъщера му насегде по пътищата. Що кво ще да а, дете си му е, и на неги му станало несгодно къде е само вънка посред нощите и кой знаа у кви гори тилилейски се е сврело, горкото. Придворните дами па надули пърьиците, що нги се разминало пюсканьето покрай сватбата, а царо на съседното царство си рекъл: „Те, я ви думах, че тоа клатикурец нема а го земе никоя жена, ма вие ми не вервате. Макя му а виновна, що нги е одрал кожата до капка!“
А принцесата стигала се по-надалеко. Одила, одила, без крака останала, оди и си мъмре:
-Те у тоа чифлик вече ако ме не земат, ше седна и ше ревна като големо момиче, що ми писна на дедовеца да ода по тия пътища, барем Джи Пи Груп да беше викнал баща ми, да земат да попраат малко тоа калдаръм, да насипат манко асфалтец, да се не съпиням с тия чеели дръвени, че ми излезнаа мазоли като на дръта бабичка, дебатаанамерадеба.
И така кък си мъмре, потропала на протата на чифлико, отвъте признал некакъв и като го питала има ли некаква работа като за неги, он се почешал къде го не сръби, помислил с кво нема, па рекъл, че ше нги намери нещо баш като за неги. Тава бил главнио измикяр на чифлико и тамън се чудел кой ше рине на свиньете, що оня пропадяк къде досеги ринел, се бил пропил, фанал цироза и дал фиря, баш заранта го били закопали и дирели друг, ама за таа работа немало много кандидати.
Та като признала таа вАлна Магарешка кожа, он веднъга се сетил, че може да а преебе да рине на прасетата и да изфръга боклуко от мутваците на чифлико. Откъде да знаа човеко, че тва а царска дъщера, ако би знаял, по-нова трънометка да ги беше дал. Ама, на. Не е спал на боб, ми!
А момата като немала накъде да връви, що била и гладна до умирачка и много отрошена от оденьето, била съгласна на сичко. Така принцесата зела та станала свинарка. Она била доволна и на манко, дали нги една собица къде гледала накъде дворо с кокошките, та заран да ги буди петело рано да изрине на свиньете, преди да се дигнат ратаите. От заран до вечер момичето работило темелно. Изревало на прасетата, ранило ги, мело дворо на кокошките, прало пачаврите и изфръгало боклуко. Ама нали било неугледно и мускурьиво, сички го ботурнисвали и го глъчали.
Един сал ден имала царкинята за почивка и тва било недея, коги сички от чифлико одели на цръква и после се расождали из Градо. Она тоа ден гледала да се ослуша бръже и да се заключи о собицата си, да се изшугавчи и да си облече некоя от убавите рокли, къде била измуфтила баща си за них. Ше речете откъде па накъде сеги рокли? Е, нали имала кръстница-магьосница, бе зАтри! Не помните ли? Ма, ама сте без акъл! Кръстницата била дала на царкинчето една мининка гьостеричка, къде и да било оно, като клопне по земята с таа гьостеричка, се показвал сандъко, къде била прибрала чеизо, роклите и герданите, пръстенчето с калинката от хайрединскио сбор, неко и друго червило „Ида 121“ и те така. Та сека недея момичето се зачивяло у собицата си и фръгало омразната магарешка кожа. Изтръквало си петите с керемида, белосвало си лицето и турало червилце манко, па облачало неко от ония рокьи – е, па и оно а моме, и оно душа носи! Младо, сака да се види и оно у убави дреи и начервено, ми.
Чеки, я забоварих да ви каам, що тоа чифлик не бил неко обикновен чифлик, ами бил спицялно развъдник на секакви пернати стоки за един голем цар. Голем, голем, колко да е голем – важното е, че бил богат и силен и те у те тоа чифлик развъждали секакви кокошки като за мутваците на те тоя цар. А па тоа цар имал син – да си откръшиш от неги. Одел тоа маторец често на лов с другарете си и като се прибирал къде дворецо, секи път се отбивал у чифлико, що обичал много кокоша кашица, а там имало една бабичка къде врътела такава каша, та баща си човек е готов да прибие за неги.
И един ден, на връщанье от лов, принцо – тоа сладокусник - зел та се отбил па у чифлико, поапнал от кашицата на онаа бабичка доволно, та чак му приседнало. Рекъл си: Чек я дида да стръса багеро, па и да се расода манко, че станах на туфлек, дееба, с таа каша. На мешината ми дотегна.
Излезнал и зел да оди като напратена коза из дворо. Одил, одил и кво да види – досами кокошия двор една мининка собица била като залепена за стената на чифлико. Вратата закатеначена, прозорците зачивени с капаци, ама се види, че вътре има некой. Тоа така го зачовръкало юбопитство, че го изело изнътре. Зел за дири неко цепка да призирне, обиколил от тука, обиколил от тама, най-накраа – срам, не срам за принц – клекнал преди вратата и признал през кючалката. И как надзърнал, така паднал по гръб – дейййй! У таа нищо и никаква собица се шугафчела чудно-убава мома, а като се изшугафчила, облекла приказна рокья. Принцо – завалията – погледал, погледал, па го фанало срам да призирка така като плъх у брашно, свил уши и се прибрал при другарете си. Ама оно като го човръка, зел да разпитва татика кой живее. Они му рекли да се не занимава с глупости, що там у таа соба живее една ратайкиня, къде работи най-мръсната работа и даже името нги никой не знаа, та нги викат Магарешката кожа, що имала адет да се замета с магарешка кожа. Принцо увесил цифка, немало накъде, тишол си дом у дворецо, ама из акъло нги не излаза убавицата от онаа собица. Така ден-два, нема, баце. Мерако си е ебал мамата, ей! Макя му се видела у чудо. Кажи – рекла – сине, кво сакаш да едеш, кво сакаш да пиеш, болен ли си, кво ти е на сърцето, че направо ша маана да те прекина, че ми писна от твойте дивотии.
-Сакам Магарешката кожа да ми омеси турта, те това сакам! – удзурепил се он.
-Е, те така кажи, де, кво се праиш на Лили Иванова, деба и дечор сбръкан. – рекла царицата и веднага пратила да запрещат на Магарешката кожа да се тура у работа и да меси турта на сино нги, да а не тръшне чумата и неги.
Момата кво да праи - зела брашно, яйца, масло кво требва там и се зачивила у собицата си до кокошия двор. Първо се изшугафчила, после буанала с гьостеричката да се покаже сандъко с рокьите, пременила се, нагизила се, турнала пръстени, гривни, гердани – кво се не сетила, па се спрепнала да сгняви една туртица на принцо. Сеги, я ако съм свекръва на тва, ше го изпъда още като го вида да си облача новите дреи, та да меси. Да земе да ги омускурьиви такива убави рокьи и после да оди с лекета като най-последната. Изпъждам ги да ги не гледам! Ама не съм. А и се ми се ще, че таа жна, царкинчето било усетило, че принцо призирка през кючалкята, та затава така се пременило като на годен ц?ган?н брат му. Ама от мене да мине, айде ша си мирвам. Ама за тава къде докъде месило ужким си опущило пръстеньо у тестото, вече нема кво да се приказва. Нарочно си е и те това е!
Накраа коги сгнявило туртата, ги опекло и ги пратило на принцо. А на тоа каламутняк така му се усладила таа турта, че зел да глофа като бибЕ цвЕклова шума и а, да глътне пръстеньо. Извадил го от устата си, огледал го и си рекъл:
-Мали, златен пръстен с калинка от хайрединскио сбор! Добре че го не глътнах, че мама требваше да виси нади цукалото да го чека да дрънне и па щеше да ме заколоврати неко задвратняк, та да ми фръкне цифката. Чеки я да скутам тва поди узявницата.
Така и напраил, скутал пръстеньо поди узявето и зел да си мечтаа за убавицата от чифлико. За неколко дена му изцибрели ушите, сплатил се направо. Царицата пратила да доведат Панчо Докторо и неко и друга баячка, да видат кво му а на догледнико. Они гледали, чудили се, па накраа Панчо Докторо рекъл: - Глей, съг, я не знам кък точно да ти го каам, та да ме разбереш правилно. Тва момче сака невеста, не видиш ли го! Жени таа гад да се маиня и стига вече е одил по нервите на целото царство.
-Мали, па тава ли било? Що не казва тоа джуруляк, я и без тава ми се гледат унуци и сакам да си отдъънем манко от тоа дворец, да си ида на село и да си гледам градинката. Яла, бе, нашио! Коя невеста сакаш, таа щи земеме с баща ти, ти избираш – рекла дрътата царица, а принцо сал тава чекал. Бръкнал си у джебо и извадил пръстеньо с калинката от хайрединскио сбор.
Сакам таа, къде ша нги стане тао пръстень! – рекъл он.
-Ей, нема а ме разиграваш! – заканила му се царицата. – Чрън си ми пред очите, мунченце!
-Аде, па ти, ма! – смъмрал а царо. Он досеги се не обаждал, що си знаял ква му а стоката, ама като видел накъде отодат работите, рекъл да турне домочадието у ред, че му било писнало да му прескачат дедовия. – Я па ми е интиресно на коя невеста ше стане тава мининко пръстенче и сакама да вида. Пращайте разсилнио с тупанчето да вика по сокаците, че принцо го а досръбело да се жени и ше земе таа, къде нги стане едно мининко пръстенче. Ама да се не отметнеш, ей! Що ти режа тимберицата до кръсто, или цар ша ставаш или гората ша ловиш!
-Нема, бе, тато! Зимам таа къде нги стане пръстеньо, нема лабаво! Прежалил съм се! – рекъл принцо.
И зели да се прескачат моми от целото царство да мерат пръстеньо с калинката. Първо се изредили тия от дворецо, разни кокони и убавици, после градските кукундрели, допрели и до селските девокьи, ратайкините и слугинчетата. Нема, баце! Мерат, турат, мажат с мас, зайтин и сапунь, белким некак успеат да си заврат кебапчетата у тоа миничък пръстень, ама не! На никоя не станал! Тогива един измекярин, като се почешал зади врато – тава бил оня, къде зел на работа Магарешката кожа у чифлико, он така имал адет да се почесва де го не сръби – рекъл:
-У царството па и съседните царства на север до Василовци, на запад до Копиловци, на изток до Громшин и на юг до Черказки не е останала ни една мома, къде да не е пробвала пръстеньо, освен Магарешката кожа.
- А, стига па ти, бе, сбръканио! Магарешката кожа рине на свиньете, она е мускурьива и не е за пред ора – зели да викат сички, ама царо изглъчал:
- Да дойде, щом а мома!
Он вече му било докривело, що му се видело, че тоа маторец сино му сал ги разиграва да си праи кеф, уж си избира невеста, а сал ги пощипва мометата. Ама да ги немаме такива! Ако стане на таа Магарешка кожа, женим го за неги тоа изклесяк да се научи кък се става мъж – канил се дрътио цар и се сещал ква жаба била царицата, преди да а напраи човек, от куето му докиселевало и почвал да а гледа на кьостерме.
Викнали Магарешката кожа да дойде веднъга у дворецо и зачекали, що она рекла, че сака да се поумие. Готвачете зели да стегат обед, що като знаяли колко а мускава момата, се сетили, че ша нги требва барем два деня да разкисне, докъде се изшугавчи с ума като за пред ора. Добре, ама она се ослушала бръже и е къде икиндия оня с тоягата флезнал, изтропал три пъти по берковскио мрамор и рекъл силно, да се чуа:
-Магарешката кожа иде!
И през вратницата се осунала една мома, увита у истинска магарешка кожа, ама поди неги се видело фистан, къде никой не бил видвал такъв. Она подала мининката си ръчица, царскио син й го наденал… пръстеньо, де, и он паснал бъш кво требва, се едно за те тоа пръст бил праен. Тогива она фрълила кожата на нещастното магаре и отдоле се показала с целата си убост принцесата с рокьята като слънцето, къде фръгала огин бъш като неги. Она била силна убавица, толко убава чак царо забоварил за жабата и зел да тепка с вежди като Сандо Радин коги му домилее.
Кво да ви разправям повече? Требва да сте много прости, ако се не сещате, че се дигнала сватба голема, дошли ора чък от Бел песък, Видинско, разни царе и царчета, даже бащата на царкинята дошел и се отрещил като видел дъщера си. Така се зарадвал, що он мислил, дека единстевното му дете а умрело.
Разправят ората, че сватба голема се е дигнала. Я не съм одила, ма кръстницата на Магарешката кожа ми разправя и мене много ми ареса. Викали некакъв Лучано Павароти да нги пеа, ама он тоа не пеа убаво – кръстницата сичко ми изпе. Ми не уме да пеа тоа човек, бреца като магаре у падИна, я не знам що толко пари са му изтръсили. Нищо, де! За сватбите на унуците ше се научат да викат Малин Ц?ган?но с оркестър Кристали, та барем да се повеселат ората и да разберат от сватба.
И те така!


Публикувано от Administrator на 10.05.2019 @ 14:09:31 



Сродни връзки

» Повече за
   Нъ чис бългЪрски

» Материали от
   apostolicia

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 3


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Записки за закономанията
автор: Bukvist
614 четения | оценка 5

показвания 116863
от 125000 заявени

[ виж текста ]
"Магарешката кожа" | Вход | 3 коментара (3 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Магарешката кожа
от Markoni55 на 23.05.2019 @ 14:03:38
(Профил | Изпрати бележка)
Е, само тоя Лучано ли са извикали? Ами на, като не знаят...И без "Бяла роза" са минали? Не мога да повярвам!!!
Жива да си Апостолиция, че ако ти не си, кой ще ни вдига от кахърите? Ей тъй, като потъна в моите си гемии, че като се докопам до твоите лакърдии - пиши ги бегали - за гемиите потънали говоря...Ама изплуват на момента, че като запорят вълните, че и риба докарват понякога. Ти да видиш! Благодаря ти! Пък ако свърнеш нанасам, ще джъзна едно тиганче сафридец...колко му е! Ти само ела!


Re: Магарешката кожа
от zebaitel на 23.05.2019 @ 09:36:28
(Профил | Изпрати бележка)
Че езикът на северозапада е страхотно колоритен, това вече го знам, но, в твоите приказки винаги са ми доставяли огромно удоволствие закачките със съвременността! И, може и да са силни думите, но за мен си си майсторица!


Re: Магарешката кожа
от mariq-desislava на 16.05.2019 @ 11:02:47
(Профил | Изпрати бележка)
Уникално четиво, майсторице.:)