автор: milanov

Нощта е спокойствие. Но отвориш ли очи, по тягостните стени се полепват несбъднати желания. Ровиш се безуспешно из дълбините на миналото, после се хвърляш в мъглата на бъдещето и за сетен път опитваш да се измъкнеш от неизвестността на проклетия лабиринт, за да можеш и ти да подишаш от свежия въздух на бъдещето, което заслужаваш. Но след часове на безплодие уморените клепачи падат ненадейно и за кратко дрямката те отървава от проблемните червеи на съвремието.
Съвремие? Искаш или не, ти танцуваш в него. Е, може да не ти харесва чалгаджийското настроение, което се е окопало безпардонно по ръководните грапавини на незаменимата ти родина, но си тук и сега твоят разум на везната тежи, колкото и пъхнатите в джоба на някой несретник пари за килограм кучешка наденица.
Непростимо е, когато животът преминава в постоянно боричкане за оцеляване. И да виждаш как красивите ти моменти рухват в далечината. Времето безпощадно лети. Вече си във въздуха. Самолетът кръжи прощално над София. А долу майката земя отронва поредната сълза за изгубеното си чедо...