автор: nickbaizel

Не беше суетна. Но наистина се радваше, че днешният ден е по-топъл. Дългото палто й стоеше по-елегантно от дебелета парка. Клокото и да й беше чужда суетността, днес се беше въртяла пред огледалото цели 5 минути.
Подобно нещо полковникът(поне пред нея) беше правил само веднъж. Тогава на Либхен й беше станало любопитно и се беше загледала. Което не убягна от вниманието на Байзел
-Нямате ли работа, фройнлайн офицер?-попита той сухо-Защото, ако е така, лично аз ще ви намеря!
Макар и по-сдържан с нея, плоковникът й имаше доверие. Тя беше от малокото хора, които знаеха за бъдещите планове на Байзел. А те можеха да му струват живота, както и този Либхен. Но остана изненадана от специялната заповед, утвърждаваща повишението и награждаването й с Железен кръст. Както й обясни Йохан, беше станало по личната препоръка на полковника. Макар и да не беше член на щаба, Байзел беше офицер с влияние и не само сред есесовците. По странен начин успяваше да получи одобрение за идеите си и от Хитлер. А често преди това същите тези идеи бяха отхвърляни само защото идваха от офицери от Вермахта. По много фин начин Байзел балансираше между SS и останалата част от армията. И някак неусетно беше отказал Хитлер от много от абсурдните му идеи. Не, полковникът не беше тесногръд. И по-късно, когато самият той стана канцлер не загуби способността да вижда нещата в перспектива. "Разбира се, не е идеален" Либхен се усмихна на отражението си. Често пъти прекалено краен в оценките си и трудно ги променяше. Далеч не толкова брутален, колокото например Теодор Айке, имаше моменти в които липсата на скрупули у Байзел беше плашеща. Тя си спомни нещо наистина шокиращо
Скоро след като започнаха да произвеждат новия модел танк(без официално одобрение, но със знанието на Гудериан) един циганин нападна Байзел. Нахвърли се отгоре му с тежък лост. Останалите цигани образуваха кръг около тях и надзерателите не можеха да си пробият път въпреки удрати с палки. Но в последния момент Байзел просто се дръпна, ритна нападателя си, който падна на конвейра и един танк буквално мина през него. Полковникът извади пистолета си и най-хладнокръвно разстреля още двама цигани.
-Това е за предупреждения-каза Байзел, прибирайки оръжието в кобура
Оттогава започнаха да го наречат "Безмилостният" Либхен се сети как биха го характеризирали в евтин роман-"ужасен човек" А на външен вид не правеше такова впечатление. Притежаваше фин вкус, говореше като джентълмен, не страдаше от липса на интелект и беше приятен събеседник. "Малцина цигани го виждат така" помисли Либхен. Полковникът не можеше да ги понася и не го криеше. Но Либхен рядко го беше виждала да бие. Но циганите се страхуваха от него повече от който и да е от останалите есесовци в лагера. А Байзел умееше и да се прикрива. Това, че беше влюбен не му личеше и сигурно щеше да се подразни ако разбереше, че Либхен го беше разбрала и без Йохан да й го беше казал. Сигурно щеше да има и сватба, ако разбира се той и Хелга се върнеха от твърде опасната мисия
-Той ли няма да се върне?!-беше казал Йохан, когато тя сподели с него опасенията си-Ще се върне дори само, за да докаже колко бъркат тези, които твърдят, че няма. Ще се върне, защото има планове и защото държи лично да види как Сталин подписва актът за безусловна капитулация. Ще видиш, че ще се върне. Искаш ли да се обзаложим?
"Да, Байзел е странен" помисли Либхен и извади пакет цигари