автор: apostola

Смъртта пристига мълчешком
и за големите поети.
И действа тя без шум и взлом,
но тази смърт ще се усети.

Макар, че аз не съм сред тях
и мене няма да подмине.
Защото нося своя грях
и моят свят ще си замине.

И като скършен земен цвят,
ще пръсна листи по полята,
и ще напусна този свят
тъй както всички на земята.

Началото си има край
и всичко заедно се движи.
Все някъде ще има Рай
животът дето е без грижи.