Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: batalski
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14040

Онлайн са:
Анонимни: 482
ХуЛитери: 3
Всичко: 485

Онлайн сега:
:: rosi45
:: Patrizzia
:: Albatros

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Февруари 2023 »»

П В С Ч П С Н
    12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаГората
раздел: Поезия
автор: ElenaZelena

Гората ме чака примирено
Ден след ден, нощ след нощ
влагата възкръсва от недрата ѝ, ухаещи на новородено
на свежа и после умираща трева, на ягоди, на мокри от роса омайничета
на пръст, от която започва и в която свършва животът.
Гръд, попила в сърцевината си вятър, дъжд, студ, река, слънце, огън.
Над мен - звезди като факли, осветяващи ритуално пътя ми
небе като океан, в който не мога да се удавя
въздух като нож, допрян до изтръпналото ми чело
капки кръв по шията ми - жертвен белег на бягството.
И докато в съня си стъпвам по борови иглички,
босите ми крака се свиват конвулсивно в тишината на стаята
над погледа ми се стрелкат райски птици - шарени копия,
понесли мен на крилете си
със сърце като дюля, също тъй уханно и твърдо
с душа като нар, също тъй кървава и ронлива
с очи като грозде, също тъй опиващи и черни.
И ръцете ми - върбови клонки, вплетени в трънен венец
бедрата ми - лебедови шии, положени на горския мъх
косите ми - диворастящи треви, втъкали детелини и теменужени стръкове.
Гората ме чака примирено.
Оттам ще дойда след раждането си.
Там ще се върна след смъртта си.


Публикувано от Administrator на 06.05.2019 @ 20:17:36 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   ElenaZelena

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

07.02.2023 год. / 07:09:16 часа

добави твой текст
"Гората" | Вход | 0 коментара (0 мнения)
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.