автор: rajsun

Бих искал да съм най-добрият
и най-достойният, а виж ме:
нощта не стига да те скрия,
денят не стига да те мисля.

Бих искал да ти бъда всичко,
за теб роден – и с теб наказан.
Аз винаги съм те обичал,
не се научих да го казвам.

Такова глупаво театро.
Ще искаш ли да ти разправям
от приказката, на която
не знам началото, ни края?

Сега за нищо нямам сили.
Изпи ги вечната тревога.
Сега – децата да са живи.
Не искам повече. Не мога.