автор: antoan1antoan

Тя жена е... Абсолютна и красива.
Тя сълза е. И е топла и щастлива.
Тя приятел е и верен и спасител!!
И е музика любовна и е мисъл...

Не питай, ти не питай ме защо и как,
по цели нощи вече не заспивам...
И всяко малко нещо в нея преоткривам.
Очите са икони. И до болка я ревнувам.

На своя кораб качвам я - пътуваме...
Звезди галактики слънца пространства,
Достигаме дълбоки виртуални шансове.
Не иска тя да е за мен магията реална.

Духа желае да съм - рана виртуална...