автор: Heel

Младият мъж побърза да вдигне телефона си, който вибрираше дразнещо в джоба му.
– Ало? Красимир Монев търся – каза приятен женски глас.
– Да, на телефона.
– Взех номера от моя позната. Желая да ползвам услугите ви.
– Добре – отвърна той и обясни какви са финансовите му изисквания. Гласът на жената му харесваше, вероятно и тялото й щеше да му хареса. Усмихна се.
– Устройва ме таксата. Да ви дам адреса… – Той записа адреса в бележника си.
– Някакви специални предпочитания имате ли? – попита делово Красимир.
– Всъщност … става въпрос за сестра ми
– Сестра ви? – Той вдигна учудено вежди.
– Да, искам да преспите със сестра ми.
Красимир Монев видимо се напрегна. Опасяваше се, че в тази поръчка може да има нещо гнило. Неведнъж бе попадал на клиенти, които въртят гадни номера.
– А защо тя не ми се обади?
– Тя… се притеснява. Едвам успях да я убедя, че има нужда от …интимни контакти.
– Да не е малолетна?
– Не, на трийсет и пет години е, но досега не е била с мъж.
Красимир се намуси, клиентката явно бе някоя грозотия. Той, естествено, обичаше да си върши работата с кеф, а не по задължение. Но бе готов да се жертва за парите.
Прочела сякаш мислите му, жената каза:
– Сестра ми всъщност не е грозна, просто е малко… особена.
– Какво й е особеното? – попита той, защото държеше в работата му да няма изненади.
– Ами… тя има проблеми с опорно-двигателния апарат. Преди двайсет години претърпя тежка катастрофа. Не можа да се възстанови напълно. Затова не й върви в любовта, нали се сещате. Но е свястно момиче, гарантирам ви.
– Инвалид!
– Моля ви, не я наричайте инвалид, тя много се дразни от това. Ще ви помоля да бъдете внимателен с нея. Нали ви казах, ще й е за първи път, притеснява се.
– Досега не съм имал такава клиентка.
– Уверявам ви, че поддържа добра лична хигиена.
– Нямах това предвид, просто се опасявам да не се обърка нещо.
– Ако, не успеете да се възбудите, тя няма да ви се разсърди. Разбрано момиче е. А, и нещо друго. Да знаете, че девствената й ципа е скъсана. Тя направи това сама, отдавна, защото … заради едно тежко любовно разочарование в тийнейджърските години. Както и да е. Ще свършите работата, нали?
– Да. Тя ли ще плати?
– Тя.
На другия ден вечерта Красимир Монев цъфна пред вратата на клиентката, гладко избръснат, изкъпан и сресан. Бе леко нервен заради спецификата на конкретния случай. За пръв път от години изпитваше съмнение дали ще се справи.
Натисна звънеца. Минута по късно се чу тътрузене. Вратата се отвори.
Клиентката, Адриана Зарчева, бе нисичка, симпатична, с дълга черна коса, в която, от лявата страна, се бе проточил самотен бял кичур. От кръста нагоре изглеждаше перфектно, но явно имаше проблем с краката, защото се подпираше на патерици. Носеше зелена памучна блуза, пола до коленете и чехли със заострени върхове.
– Казвам се Красимир Монев. Сестра ви…
– Заповядайте, влизайте – рече припряно тя и се обърна, опитвайки се да скрие избилата по лицето й червенина. Тръгна по коридора.
Придвижваше се с мъка. Десният й крак бе със силно извито навътре стъпало и като че ли трудно се сгъваше в коляното, а левия се провлачваше назад, защото пръстите отказваха да се отлепят от пода. Чуваше се неприятен стържещ звук от чехъла. Тазът й бе видимо наклонен наляво. Гледката определено не бе от приятните.
Влязоха в дневната.
– Искате ли кафе? – попита жената и погледна през рамо. Беше се запъхтяла леко, или от умора, или от вълнение.
– Не, благодаря.
– Ами тогава…
– Да, можем да започваме.
– Заповядайте в спалнята. Предполагам сестра ми ви е обяснила как стоят нещата при мен.
– Да, обясни ми.
– Съжалявам, че ще се наложи да търпите неприятния ми външен вид.
– Не говорете така, моля ви. Добре изглеждате, наистина.
Тя го изгледа подозрително и закуцука към спалнята. Боравеше с патериците така, сякаш се е сраснала с тях.
В спалнята имаше голямо легло, подготвено за лягане. На нощното шкафче се мъдреха букет цветя и запалена свещ. В ъгъла бе набутана инвалидна количка. Всичко бе чисто и подредено.
Жената седна на леглото, подпря патериците на стената и скръсти ръце в скута си. Както бе свела глава, приличаше на момиченце, което се е загубило в гората.
Красимир се приближи, повдигна брадичката й с пръст и я целуна по бузата. Тя се усмихна плахо. Ръцете й трепереха.
Той започна да се съблича, бавно, но в същото време небрежно, както го бяха учили. Когато остана само по слипове, седна до жената и я прегърна през кръста. Плъзна длан по косата й, която се оказа мека като коприна. Целуна я по врата, после зад ухото.
Адриана примижа, беше й приятно. Може би скоро щеше да се отпусне напълно.
Пет минути по-късно той я положи върху леглото и се зае да я съблече. Тя му помогна за блузата, но остави полата на него. Сутиенът, както често се случва, създаде проблеми, но когато най-сетне падна, се показаха стегнати, люшкащи се изкусително гърди. Красимир вече се бе възбудил. Да, като че ли всичко щеше да е наред. Не знаеше обаче как да процедира с краката й. Десният бе изпънат неестествено, а левият бе застинал с извито навътре коляно, закривайки леко слабините.
Когато той се засуети с прашките, Адриана каза:
– Отрежете ги, за да не се налага да дърпате. Така няма да ме боли. В чекмеджето на нощното шкафче има ножица.
Преди да свърши тази работа, той прокара длан по глезена й. Малките топчести пръстчета потрепнаха и се изпънаха.
– Ще ме предупреждавате, ако не правя нещо както трябва, за да не стане някоя беля – подхвърли Красимир. – Не мога да преценя… колко гъвкава сте от кръста надолу.
– Когато дойде моментът, ще си разкрача краката както ми е удобно и… всичко ще е наред, вярвам. – Само ще ви помоля да не натискате много силно таза ми. Нестабилен е.
Той си свали слиповете и продължи играта. Действаше с сръчно с пръсти и език. Адриана застена и изпъна гръб, после намести краката си с ръце. Бе достатъчно влажна.
В момента на проникването тя изохка и ококори очи в израз на неподправена изненада. Гледката бе смешна, но и някак мила.
Той се постара движенията му да са бавни и отмерени. В момента на едновременния оргазъм, ноктите й се впиха болезнено в гърба му. Босата пета на левия й крак се отърка меко в задника му и застина отгоре.
Полежаха известно време прегърнати, после той каза:
– Ако искате след малко да пробваме друга поза? Само кажете каква.
Адриана се усмихна отнесено.
– Нямам сили за друго. Ужасно съм изморена. И всичко ме боли. Много ви благодаря. Бяхте чудесен – тя затвори очи. – Имам нужда от почивка.
Той стана и се облече.
– Парите са на кафената масичка в дневната. Още веднъж благодаря. Само ще ви помоля на излизане да затворите добре входната врата.
Тогава той осъзна, че все още са на „вие“. Това не му се бе случвало с друга клиентка.
Странно, но се поколеба дали да вземе парите. Все пак ги взе.
– Довиждане – подвикна се и излезе.
През нощта дълго мисли. Стигна до извода, че тази работа вече не е за него. Нещо в него се бе пречупило. После адски го хвана яд, че е взел парите.