автор: 0805

Защото се научих, че болката е цветна
(различавам тридесет и три нюанса бяло),
защото сам-сама пребродих страховете си
и опитомих посоките, в които съм летяла,

защото мога да ти нарисувам приказка
и да разказвам на езика на камбаните,
да разделя „обичам“ от „обичам се“,
да знам кога да тръгна. Или да остана.

И защото не забравям онзи остър мирис
на осиротяло лято и тъга бездомна,
знам, че няма как без себе си да свикна.
Но помня как на себе си да се припомням.