със сапфирени отблясъци зад сенки скрити
потрепваше животът с бавен ритъм
магията можеше до огън да го разгори
да изгори с пламъци съдбата ни
и да изчезне бавно като тъмен дим в дните..
като панделка от тъмносиньо кадифе
прелива здрачът в нощ потайна
привързал неизпратени писма
разказва за дъждовните ни тайни
някакви истории в които нас ни няма
понеже ние така и не успяхме да се случим..