автор: LATINKA-ZLATNA

(превод от сръбски)

Има дни, когато мога да се моля лесно,
като че молитвата идва сама от душата ми,
като че Младенецът на ухото ми
шепти с любов и сълзи.
Тези дни нашият живот е по-ясен и вътрешното ни око
е достъпна книга.
Често радостта и кръста ни тежат,
а в любовта ни са по-сладки потисничеството и грижата.

Има дни, когато тъмнината в душата ни лежи,
твърда и студена като камък.
Не вярваме, не обичаме, не желаем
и в молитвата си не горим с пламък.

Ангеле и Пазителю мой, не допускай в дните
преди смъртта ми, да изповядам последните си съмнения!
Освободи от душата ми нейната слабост,
студа и вкаменения ѝ слух!
Възвърни у мен горещите ми изворни сълзи,
когато се охладя в мрачната тъмна пяна!
Дай ми благодатта на молитвата и любов,
че да не се загубя в името на Вечността!


МОЛИТВА

Аутор: (Најдан Стоjaновић, Србија)

Има дана када је лако да се молим,
као да из душе молитва извире сама,
Као да анђео младенцима на уво
дошаптава с љубављу и сузама.
Тих дана нам је живот јаснији и унутрашњим очима
доступнија промишљена књига.
Чешћа је радост у нама и крст нам је тежи,
а заљубљеном су слађи угњетавање и брига.

Има дана када мрак на души лежи,
отежан и хладан као камен.
Он не верује, не воли, не бежи,
и не пали у њој молитве тихи пламен.

Чувару,анђеле мој! Не дај ме у те дане
пред смрт да исповедам последње сумње.
Из моје душе ти слабост отклони
и студ тајновити и чула окамењена.
Већ топлих суза у мени извор обнови.
Кад се охлади он у дремљивој пени тамној.
Дај ми милост молитве и љубави
да успомена у вечности не пропадне сјајној.