автор: mirei

неуютна е сушата
раните й зарастват
ей така, без нищо
се самолекува сушата

дългият й език обхожда земята
изкушава я с последната ябълка

раздор, сушата е раздор
дете на раздалечени родители
още не могат да поделят ехото
от еднояйчните си празници

далечни са очите на сушата
едното казва - пролет е, върбата се реше
другото - зима е,
остава откъснато от света селото на пчелите

*
кристали и силиций
това има в пещерите й
тя знае как да пие от дъното си

как да говори с пустинните лъвове
гордост, сушата е гордост
знае как да носи гривата си

и как да се смири -
но не каквото казвам аз, а каквато е волята Ти
не отклонявай тази чаша от устните ми