... когато на света съм се явил,
баща ми е почерпил с руска водка,
било е март, а сетне – през април,
извела ме е мама на разходка,
и – помня, че валеше страшен дъжд,
а аз – във бебешката си количка,
се правех на голям и печен мъж –
и ритах срещу този свят с петичка,
тогава изгревите бяха кът! –
и мама одеялцето отметна,
и дишах свободата с пълна гръд! –
и свикнах със съдбата си несретна,
до днес държа на бой, на глад и студ,
добре кален съм с други думи, значи,
навярно съм единственият луд,
на който му е тъжно – но не плаче,
без биберон – със стиснати уста
изпях – и си оплаках! – своя хлебец,
ей тъй ще си отида от света! –
едно голямо – и красиво бебе.