автор: antoan1antoan

Мъглява и кисела утрин. Стъклата на малката стаичка пропускаха оскъдна и сякаш лепкава светлина. Младия художник отвори очите си без желание и веднага отново ги затвори. "Не!" - мислеше си той. "Не искам да се събуждам!"
Едно, че щеше да се наложи да се бори с махмурлука и второ - онази жена, която вече нощи наред идваше в съня му и го завладяваше с голяма сила - щеше да се дематериализира. Не успя да се върне в съня...
Стана и потърси пакета с цигарите. Запали с треперещи пръсти и веднага осъзна, че с удоволствие би заменил главата си с някоя друга - по- безболезнена. Набързо глътна два аспирина и погали платното, което беше вече закрепено за статива. "Тя" беше започнала да получава своя образ! Жената от съня! Ще нарека картината "Първата жена" - изкрещя Христо - и веднага грабна четката. Рисуваше като под хипноза! "Очите, Очитеееее! Първо тях - първо тях" - устата му без позволението на мозъка сама говореше - даже сам не повярва, как е възможно това. Синята боя, бялата боя, пак синята...- смесваше ли смесваше - в един момент сам не помнеше какви цетове миксира - но образа на Ева оживя! Художникът спря за миг. Запали нова цигара. Наля си и два пръста мастика. "Тя е! Тя еееее" - изкрещя той - и за награда получи едно почукване на недоволство от съседа на долния етаж. "От сутринта ли почваш да тормозиш съседите си бе Ицооооо" - се чу раздразнения глас на нищо не значещия за него съсед. "Абе що не си... " - не довърши художника и отново очите му се запалиха с онзи пламък - на който никоя жена не можеше да устои...