автор: DimGanev

She Walks in Beauty
George Gordon Byron 1788 - 1824

She walks in beauty, like the night
Of cloudless climes and starry skies;
And all that’s best of dark and bright
Meet in her aspect and her eyes:
Thus mellowed to that tender light
Which heaven to gaudy day denies.

One shade the more, one ray the less,
Had half impaired the nameless grace
Which waves in every raven tress,
Or softly lightens o’er her face;
Where thoughts serenely sweet express
How pure, how dear their dwelling place.

And on that cheek, and o’er that brow,
So soft, so calm, yet eloquent,
The smiles that win, the tints that glow,
But tell of days in goodness spent,
A mind at peace with all below,
A heart whose love is innocent!

Тя стъпва в прелест, като нощ
Джодж Байрон

Тя стъпва в прелест, като нощ
с искрящи звездни небеса.
Тъма и блясък – с тиха мощ
изпълват ѝ очи, снага,
смегчени в нежна светлина
тъй неприсъща на деня.

В добавка сянка, лъч един
ще развалят изящността
от всяка букла, що струи.
Тъй меко се светли ликът,
где мисъл ясна ни разкрива
душевната ѝ чистота.

И тез очи със вити вежди,
тъй тихи и красноречиви,
най-нежна плът, усмивка ведра,
нам доброта показват жива,
душа за мир със всеки щедра,
сърце обичащо, невинно!

Превод:Д.Г.