автор: LeoBedrosian

Ти чувал ли си как кънтят утробите
на къщите загубили дома си
и как стените грохват върху времето
отрекли се да му понасят бремето.

Ти бродил ли си сред животи минали
крещящи сред стени от неми спомени
и ровил ли си в тайните заринати
сред гнили плесени и корени оголени?

Ти чувал ли си хиляди стенания
на никога несбъднати желания
на неми къщи със очи избодени
забравени от людете изродени.

Недей да чуваш и не виждай никога
на времето финалът беше вчера,
а утрето отдавна ще е минало
изтрило сълзите със опакото на ревера.