Думите хвърлиха, цветята не цъфнаха,
Леко, невинно, съвсем на майтап.
Очите не мигнаха, ръцете се спряха,
в морето без бряг потънаха пак.
Облаци в кули, мисли затвориха,
слепи синигери блъскат се в тях.
Не се потърсиха и не говориха.
Синята перушина плаче след тях.