автор: ElenaZelena

Много неща ни отне демокрацията, дет‘ викаше една тантуреста тетка с дебел ханш и тесен мироглед. На мен лично ми отне клечкавостта. И настанаха тежки времена за нещастното ми тѐло и непримирим с обстоятелствата дух. Времена на диети.
По-право - на планове за диети. Инак, винаги съм била гърчава кат‘ кламер. В първи клас - 18 мизерни килограма. Другарката - мила и кротка по начало женица, ме изгони в първия учебен ден като ме видя. „Бе я марш в детската градина!“, вика, „К‘во си ‘зела раницата на кака си!“ Клето дете от Конго виждали ли сте? С ръце и крака - изсъхнали клонки, подут корем и трескави от глад очи. Те това бях аз, ма без подутия корем и без трескавите от глад очи. Щото никога не бех гладна. До 5-ти клас влизах безплатно в киното, че минавах за 6-годишна, а в онез времена киното до първи клас беше безплатно. В училище носех по два панталона един връз друг, за да се забелезват краците ми, а баща ми на изпроводяк ми слагаше обли речни камъни в джобовете, да не ме отвее ветъра. А веднъж, вече към 22-23-годишна, една баба като ме видя, плесна с ръце, хвана се за главата панически и рече: "Леле, девойче, ти требва да напълнееш поне с 15-20 килограма!" и хукна кат‘ изоглавена да ми меси тутманици и да коли прасето за пача. Знаете ли ги онея вицове за слаботелесните? Дето единият викал: “Пешо, помогни ми да вдигнем сапуна!”, a Пешо казал: ”Не мога, бе Гошо, чаршафът ме е затиснал.” Или вица за нещастната женица, която написала в BG-mamma: „Ужасно съм слаба, момичета, моля кажете ми как да напълнея“. И получила стотици отговори: „Умри, кучко!“ Ми, за мен са измислени. Не че не ям. Ям кат невидела. Ма не ми се ловеше доскоро. Бе, дето има една приказка за такива: "Ако ми беше прасе, до ся да съм те утепа́л с кофата".
И ето сега, след толко години слаботелесност и безнаказано, безогледно ядене, след купища печени пилета, пържени кюфтета, вратни пържоли, джоланчета, пресни картофи с масълце, полети обилно с биричка, спагети и пици, пъстърви, толстолоби, тонове шопски салати с ракийки, водки с кисели краставички, конячета с шоколад за десерт и така нататъка и така нататъка, да дойде пустата демокрация, да ми отнеме тая ми ти клечкавост и да стигна дотам, не некой чужд, а родната ми майка да ми каже: "Аз па си мислех, че си бременна." Егати.
И те така стигнах до диетите. Първо се метнах на житната, че уж най-ефикасна. Рупаш овес, шпелта и просо до откат като нещастно магаре насред люта зима, а два пъти в седмицата даваш последните си мизерни пари за киноа, елда и чия, закупени от луксозни магазини за ултра-био-веган-здравословени-манджи. Ядеш и ревеш. Бе, магарешка работа! Коремът ти се разбрицва кошмарно и след неколко-дневен постоянен престой в тоалетната, където по принуда висиш, четеш, гледаш телевизия на таблета, спиш и молиш близките ти роднини да ти носят портокали, кафе и цигари, се отказваш. Със схванати крайници и болезнен кръст, сгърчен в стойка тоалетна чиния, се дотътряш до дивана, тръшкаш се и проклинаш до гроб зърнените култури.
После реших да съм по-прагматична и подхванах оназ месно-зеленчуковата. Мяташ в гладната си паст пържоли барабар с кокалите и салата от зеле и си свиркаш. Ма пусто как пържоли без картофки, беее! И как второ без трето? Тъй лека-полека се отказах и от месната.
После една дебела женичка ми каза за 90-дневната. Ужасих се още като я чух. Е, как 90 дни, бе, вие нормални ли сте! Та човек за 90 дни може да се ожени, да се разведе та и дете да му се роди! Айде, моля ви се! После последваха диетите на Пиер Дюкан, Петър Динков, Никол Кидман, Джесика Алба, Лили Иванова, високовъглехидратната, без-въглехидратната, гъвкавата полу-вегетарианска, комбинираната, разделната, ябълковата, кетонната, диетата с дишане, скандинавската диета срещу лош холестерол и диабет, диетата за отслабване след Великденска и Коледна трапеза и така нататъка и така нататъка… Всички, разбира се, изкарани за по два-три дена. Накрая, омаломощена, ошмулена и клета, гладна, чорлава и зла като коза, заклещена в шипков храст, трябваше да се примиря с тежката си в буквален и преносен смисъл съдба. И сега просто разправям, че съм бременна.