автор: stanngrozev_

Истина ли е ,че са такива времената?
Отдаваме си телата,
без да си знаем имената?
Думата "обич" никъде не е упомената.
Същността й може би им е
напълно непозната.

И нима си губим времето
в еднодневни любови?
И нима сами нахлузваме
душевни окови ?
Умът ни с хиляди мисли се бори
След поредната мъка дали
сърцето ще затворим ?
На прагът ще турим ли
табелка "заключено"?
След урока последен дали е научено ?

Урокът последен ,
с поредна бележка.
Към следващ обет
дали ще гледа с насмешка?
Ще изпита ли отново
за обич надежда ?
Ще допусне ли да си играят с него,
както малко коте - с прежда?

Но за всичките хора
не мога да говоря
Аз вярвам в любовта,
каквото и да ми сторят.
Ще раздавам любов,
каквото и да става.
Ще раздавам любов,
дори и грам да не заслужават.

(Защото аз съм такъв
и не мога да го прикрия.
И принципите мои
не мога, просто ей така,
със гумичка да изтрия.)