автор: rimpo

Нека двама да тръгнем -
да вървим, да вървим,
без преструвки и маски,
без фалш и без грим.

Много пътища канят -
не един, не един,
ние с тебе обаче
по кой ще вървим.

Ах, защо ли те питам -
как по кой, как по кой,
ние вече го тъпчeм
и му казваме "свой".

Дали дълъг ще бъде -
кой ти знай, кой ти знай,
но със тебе сме длъжни
да вървиме до край.

Той напред ще ни води -
все напред, все напред,
все натам, от където
назад няма билет.

От там някой ще гледа,
ще следи, ще следи,
как със тебе вървиме
все по стари следи.

Как утъпкваме пътя -
много стар, много стар,
ти на мене ще бъдеш
и аз на тебе другар.

И до края щом стигнем -
в сетен час, в сетен час,
нека с гордост да кажем:
"ЛЮБОВТА БЕШЕ С НАС!"