автор: Albatros

... сега ще ти сваря едно кафе, с чашлето ще ти дам и пепелника,
до джемпъра ти – черно кадифе – навярно ще си глътна и езика,
ще гледам как изящния ти кок докосват тихо топлите ти пръсти,
сега, отнейде ако гледа Бог, готов е с мене триж да се прекръсти! –
край твоето прекрасно цигаре! – с тъй благата следичка от червило,

на мен ще ми е тихо и добре, за да не кажа с друга дума – мило,
красива си! – защо не съм Мане, да те рисувам цял ден на платното,
пък аз – поет със празно портмоне, без пукнат лев от съботното тото,
из сънища, слетели на ангро, ще виждам твоята усмивка плаха! –
капелата ти с бучнато перо – и малкото чашле с кафе без захар.