автор: Veryta

Живеела някога една красива и справедлива царица. Хората в царството много я обичали и уважавали.
Тя имала две момчета близнаци, Огнян и Росен. Външно си приличали като две капки вода, но по характер били много различни. Огнян бил силен и буен, като огнена стихия. Правел всичко бързо със замах и точна ръка. Росен бил с нежна ранима душа, като утринна роса. Работел внимателно и изпипвал всичко, което захване.

Братята били неразделни, те взаимно се допълвали във всичко. Царят, техният баща, загинал във война и царицата трябвало да сключи брак, за да има кой да управлява, докато синовете ѝ пораснат и седнат на трона. Затова съветниците ѝ предложили загадъчен владетел от незнайно царство.
Работите вървели добре, докато царят не се почувствал застрашен, че ще изгуби властта си, защото момчетата растели бързо.
В една тъмна и непрогледна нощ в покоите му дошъл тайнствен гост – зъл и огромен змей.
- Защо ме извика, побратиме? – попитал той.
- Момчетата вече са големи. Трябва да направим нещо, защото скоро ще трябва да се разделя с властта. Трябва да измислим нещо да ги разделим и да ги прокудим от двореца!
- Не се тревожи, дъщеря ми ще се справи с този проблем – казал Змеят и отлетял в тъмнината.
На другия ден пристигнала чудна принцеса. Тя търсела царя по важни дела. Той я поканил да му гостува. Това била дъщерята на Змея.
Когато я видели, и двамата братя се влюбили лудо в нея. Те били запленени от зелените ѝ смарагдови очи. Тялото ѝ, походката ѝ, всеки неин жест ги оплитал все повече в мрежите на любовта.
Двамата братя започнали да се карат. Всеки ден напрежението между тях растяло. И двамата искали принцесата за себе си и се намразвали все повече.
Една нощ Огнян и принцесата изчезнали тайно. Росен бил бесен на брат си. Той много страдал за несбъднатата си любов. Царицата с мъка гледала как синът ѝ линее от любов и потъва във все по-дълбоко отчаяние.
- Сине, не се измъчвай! – казала тя. – Тръгни по света. Все ще намериш някъде любовта. Тази принцеса не е била отредена за теб.
Росен се съгласил с майка си. Тръгнал да дири късмета си. Той много обичал да твори нещо с ръцете си, привличали го фините и нежни вещи, затова отишъл при един бижутер да го научи на занаят. Бижутерът имал нужда от помощник, затова на драго сърце приел младежа.
- С тази работа лесно ще се ожениш – казал майсторът. – При теб постоянно ще идват момичета. Все ще си харесаш някоя.
Занизали се дълги дни. Росен бързо напредвал в работата. Ръцете му все по-умело изработвали прекрасни обеци, фини пръстени и разкошни огърлици. Много моми минавали през работилницата, но нито една не можела да привлече вниманието му. Зелените очи на змейовата дъщеря го били омагьосали. Колкото повече време минавало, копнежът към нея ставал по-силен и омразата към брат му, който я отмъкнал, нараствала.
Една нощ сънувал странен сън:
Чудна птица лети в небето, а на врата ѝ – медальон. Перата ѝ – с цветовете на дъгата. Лети птицата и пее чудна песен с гласа на неговата любима. След нея тича елен. Бяга той по облаците, но със сетни сили. Изведнъж птицата се обръща към елена и бълва огън с устата си. Изгаря елена, но той не умира, а се разделя на два еднакви елена.
От този странен и непонятен сън в съзнанието на Росен останал образът на медальона, който през цялото време украсявал шията на птицата. Когато станал, той веднага отишъл в работилницата си и изработил същия накит като от съня си – до последния детайл.
Всички моми се възхищавали на творението на младия бижутер, а той само стоял и замечтано гледал медальона. В главата му се блъскали мисли за любовта, за ревността, за измяната. Сред всички тези мисли се появявал споменът за майка му, която казва: „Не се карайте, момчета! Братът е най–близкият човек в света. Другите идват и си отиват, братята си остават братя завинаги!” . „Това са пълни глупости” - прогонвал спомените с яд . – „Какъв брат е този, който ти отнема всичко? По- добре е да го няма!”
Един ден в работилницата на Росен влязла старица – грозна и окъсана, белите ѝ проскубани коси се спускали по раменете. Като видяла медальона, тя викнала:
- Ей, момче, от къде взе това?
- Аз го направих.
- Не ме лъжи! – извикала троснато старицата.
- Не те лъжа – настоявал Росен.
Майсторът–бижутер чул разправията и изгонил нахалната бабичка, за да не плаши клиентите.
Вечерта, когато момъкът почиствал дюкяна си, преди да затвори, чул че някой се промъква в мрака. Замахнал с метлата към шума, но се спрял навреме, защото пред него стояла странната старица.
- Не ме удряй – казала тя, - имам нещо да ти кажа.
Росен си свършил работата, седнал да вечеря и споделил храната си с бабата. След това тя заговорила:
- Ти наистина ли направи този медальон?
- Да, не те лъжа. Видях го в съня си – и той и разказал странния си сън.
- Твой много близък човек е в беда – започнала бабата.
- Аз нямам близък човек – отвърнал троснато той.
- Имаш, имаш – отвърнала старицата. - Да, той не ти е близък човек, той е половината от теб. Сега го грози смъртна опасност и ти трябва да го спасиш!
Росен гледал с недоверие, затова тя продължила:
- Момичето в съня ти не е принцеса, а змейова дъщеря. Тя ви е омагьосала да се влюбите и двамата в нея, за да се намразите. Питаш ли се откъде знам това? Знам, защото тя ми е сестра!
Старицата въздъхнала и продължила тъжно да разказва:
- Когато бяхме малки, Змеят погуби родителите ни и взе мен и сестра ми да бъдем негови деца. Аз съм по-голямата, казвам се Бояна. Разбирах какви са намеренията му и затова той не можа да ме моделира по свой образ и подобие. Не позволих да ме превърне в зло същество като него. Но сестра ми Дарина беше по-малка. Змеят я обучаваше да бъде зла като него. Един ден той ни подари по един медальон – същият като твоя. Сестра ми с радост взе подаръка и го сложи на шията си, и в миг беше обладана от зла магия. Превърна се в негов слуга и безропотно започна да изпълнява всичките му зли планове. Аз обаче отказах да сложа подаръка и той побесня. Из-хвърли втория медальон в безвремието, а мен омагьоса, като ме превърна в грозна старица, за да ме накаже. Ето че сега този медальон идва при теб, защото имаш нужда от него и само ти можеш да развалиш магията.
- Но как ще стане това?
- Задачата е опасна и аз ще ти помогна. Ще слезем в Долната земя. Там е дворецът на Змея и там сестра ми е завела твоя брат. Трябва да сме много внимателни – дракони и демони охраняват замъка и никой не може да се промъкне незабелязан.
Старицата завела Росен в една пещера. Момъкът останал изумен от начина, по който тя се движела. Уж стара и грозна, а стъпвала така леко, като че ли е перце и сякаш не ходела, а се носела над земята.
Слизали много дълго по един тунел в пещерата и стигнали до Долната земя. Росен много внимателно се показал от пещерата, но един дракон веднага го видял.
-Ти какво правиш тук? – попитал той повече с любопитство и респект, отколкото със злоба.
- Какво трябва да правя? – отвърнал момъкът на въпроса с въпрос, защото не знаел какво друго да каже.
- Как се спаси от страшната магия?
- Аз мога всичко! – казал гордо Росен, защото усетил голямата несигурност в гласа на дракона. Досетил се той, че го бърка с брат му и че Огнян наистина е в голяма опасност. – Върви си по пътя! – отпратил той любопитния дракон.
После попитал старицата какво ще правят оттук насетне.
- За да омагьоса брат ти, Дарина е сложила на врата му вълшебния медальон. Магията може да бъде развалена само ако двата медальона се завържат едновременно на една нишка. Тази нишка трябва да е сплетена от косите на сестра ми и моите. Затова ще се промъкнем при сестра ми, докато спи и ще ѝ отрежем коса.
Да влязат в двореца не било трудно. Всички мислели, че това е Огнян и се отнасяли със страхопочитание към човека, успял да се спаси от най-страшната магия.
Влезли в спалнята на Змейовата дъщеря тихо. Росен държал в ръцете си бял кичур от косите на старицата и ножица. Бояна останала до вратата да пази да не влезе някой.
Младият мъж бързо отрязал кичур коса от омагьосаната Дарина. Тя го усетила. Станала и започнала да крещи с всичка сила думи, изпълнени със злост и омраза. Но не можела да го доближи, защото той държал магичните коси и бързо ги сплитал.
С всеки следващ възел, Росен забелязвал, че злобата в гласа на някогашната му възлюбена намалява и бялата коса на старицата потъмнява. Когато изплел цялата нишка, от злобната змеицата нямало и следа. Тя се превърнала в милата принцеса, каквато я помнел той още при първите им срещи.
Момъкът се обърнал към бабичката, но там стояла друга принцеса, още по-хубава. Сърцето му подскочило от трепетно вълнение. В миг всички измамни омагьосани чувства изчезнали и той открил истинската любов. Разбрал, че това е момичето, което е търсил и чакал толкова време.
- Ти развали магията! Това е истинският ми образ! – казала тя и прегърнала своя спасител. В нейното сърце също пламнала искрицата на любовта. После се обърнала към сестра си и я видяла обляна в сълзи.
- Аз направих най-ужасната грешка на света! Огнян ще умре заради мен! Обичам го, но под въздействието на злата магия се опитах да го погубя! – изплакало младото момиче.
- Веднага да го спасим! – извикал Росен.
Дарина бързо се втурнала към една гъста гора. Двамата я последвали. Отдалеко се носела задушлива миризма на изгоряла плът. Когато навлезли по- навътре, те видели страховита гледка – земята била отрупана с тела на изгорели вълци, лисици и птици. Сред тях бил един огромен елен. Рогата му били заплетени в клоните на дърветата и той не можел да мръдне.
- Братко – извикал той, - бягай далеч от тук! Спаси се от тази зла магьосница! Тя ме измами, раздели ни и сега иска да ме убие!
- Не се тревожи – отвърнал Росен, - аз ще те спася! Тази жена вече не е зла, тя беше омагьосана и сега ще ни помогне да те избавим. Трябва само да взема медальона от врата ти и да го завържа заедно с другия на тази нишка.
- Не можеш! Погледни тези животни! Който се доближи до мен, изгаря, а когато залезе слънцето и аз ще изгоря целият! Никой не може да ме спаси!
- Аз съм твой брат, ние с теб сме едно цяло и ще дам живота си за теб, ако е нужно!
- Не, не заслужавам това, защото ти отнех любовта!
- Помниш ли думите на майка ни? „Братята са затова, за да си прощават и да си помагат!” Другите хора идват и си отиват от живота ни, но ние винаги си оставаме свързани!
Росен започнал да се катери по един клон, за да достигне врата на елена, където висял медальонът.
- Недей! – извикал пак Огнян. – Докоснеш ли ме с ръце, ще се нараниш! Не жертвай ръцете си, ти работиш с тях .
Но Росен не слушал. Протегнал се внимателно и хванал медальона. Клонът обаче се счупил, той увиснал на медальона и ръцете му се залепили за изгарящото тяло на елена. Плътта на младия мъж цвърчала и ставала на огромни мехури и рани. Болката била адска. Със сетни сили той успял да скъса синджира и паднал на земята.
Момичетата веднага се втурнали да помагат. Бояна наложила раните с лечебни билки, а Дарина бързо завързала медальона за другия край на нишката.
Когато двата медальона се събрали на една нишка, в миг станало чудо. Ярка светлина заслепила всички и после видели, че огромния елен се е превърнал отново в мъж.
Възвърналият човешкия си образ Огнян прегърнал брат си, който изпаднал в безсъзнание от болка, и заридал:
- Какво направих, братко? Заради моя егоизъм ти загуби ръцете си!
Но Дарина ги извадила от вцепенението и викнала:
- Бързо да се махаме от тук, докато драконите не са разбрали какво става и не са извикали баща ни!
Огнян сложил на гръб брат си и хукнал да бяга заедно с останалите. Бързо се скрили в пещерата, която била преход между двата свята. Докато тичали, Росен дошъл в съзнание. С всяка крачка към горния свят, той ставал все по-добре, възвърнал силите си и започнал да тича сам. Ръцете му също заздравявали учудващо бързо. Докато излязат от пещерата, той бил вече съвсем здрав.
Без да се бавят, всички заедно отишли в двореца на двамата братя. Тайно се промъкнали в тронната зала, където Змеят и пас-трокът им кроели пъклени планове. Четиримата заедно хванали вълшебната нишка, която се удължавала до безкрай. Те завързали здраво двамата злодеи. Силата на медальоните, завързани на нишката, неутрализирала всяка магия и те били напълно безсилни. Прокудили злите същества в подземното царство и ги заключили там завинаги.
Огнян и Росен застанали начело на царството си, както им се полагало. Оженили се за своите принцеси Дарина и Бояна и заживели дълго и щастливо. От всички най-честита била майка им, защото виждала как децата ѝ се обичат и си помагат и повече нищо не можело да ги раздели.