автор: stanngrozev_

Снощи заспах на светната лампа,
както си спях като малък.
Като малък
не чувствах онази шибана
гадна вътрешна крампа
Крампа - тоест трепет на сърцето,
за която
са виновни жените.
Като малък,
гледах замечтано небето...
А днес си скубя косите

Като малък
да - изпитвах я нея
неопетнената, чиста любов -
към детските книжки,
най-вече Пинокио
и моя пластмасов робот.

Като малък
с приятел се скитах в горите
и късах цвета на липите.
А снощи си спомням -
бях толкова жалък.
Четях "Живот във скалите".

Като малък,
в училище,
сто и шейсет думи в минута
изстрелвах без никакви спънки.
А днес се усещам
как ден подир ден
се губят мозъчни гънки

И с неколцината мозъчни гънки желая
да запазя спомена за моето детство
Тогава животът добре не познавах,
но се радвах на здраво и единно семейство.