автор: Marta

Дъждовете ми пишат писма.
Само сядам и ги разчитам.
А понякога просто вървя
километри в дъжда и не питам
нищо, нищичко - локви вода,
кални пътища и булеварди,
и дъжда - каканиже дъждът -
аз усмихвам се и му вярвам.

Аз му вярвам на всяка лъжа...
Дъжд е, знае да лъже красиво.
Предпочитам да вярвам - вали
кратък дъжд и ме прави щастлива.

А след трета дъждовна лъжа
вече търся зад облака слънце.
Стига толкова дъжд засега,
колко сълзи проля...колко сълзи!