Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: batalski
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14040

Онлайн са:
Анонимни: 482
ХуЛитери: 4
Всичко: 486

Онлайн сега:
:: stanina
:: rosi45
:: Patrizzia
:: Albatros

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Февруари 2023 »»

П В С Ч П С Н
    12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаУсловност
раздел: Разкази
автор: ElenaZelena

Те влизат в морето хванати за ръце. Тя е прибрала русата си коса на висок кок и върви, изпънала кльощавите си рамене, които хвърлят ръбести отблясъци в гладкото като огледало море. Водата е топла и спокойна, прилича на застоял в градината чай в горещ юлски следобед.
Отдалече се вижда как кокетничи и плавно обгръща шията му с белите си ръце - две гальовни змиорки, които танцуват ленив танц под залиняващото слънце. Двамата се плъзгат меко в синхрон, прегърнати, и се носят към шамандурите с лекотата и безгрижието на хартиена лодка. Той начесто я подхваща и повдига, тя скача леко вдървено и със смях се връща в обятията му, целувайки го. Мъжете по плажа учестяват дишане, пийват бира, за да охладят емоциите си и, почесвайки се по гърдите, отклоняват за малко завистлив поглед. Не и жените. Гледат настървено като хищни тигри, готови да ги разкъсат на парчета и цъкат и кудкудякат, презрително свили устни. Двойката продължава нехайно любовния си танц, обградили са се с прозрачна пелена от непукизъм, която изглежда леко безсрамно на фона на шляпащите с пояси деца и техните майки с бели, обли коремчета и целулитна кожа.
- Къде отиваме после? - пита тя, излизайки от морето, висока и слаба, с леко схванатата походка на русалка, която стъпва за първи път на брега.
- Не знам - отговаря той. - Трябва първо да звънна до вкъщи.


Публикувано от anonimapokrifoff на 02.04.2019 @ 13:11:47 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   ElenaZelena

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

07.02.2023 год. / 07:20:59 часа

добави твой текст
"Условност" | Вход | 1 коментар | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

RE: Условност
от mariq-desislava на 02.04.2019 @ 20:17:05
(Профил | Изпрати бележка)
Ако ги нямаше условностите, на които волю-неволю всички се подчиняваме, този разказ можеше да продължи безкрайно.:)


RE: Условност
от ElenaZelena на 03.04.2019 @ 11:23:46
(Профил | Изпрати бележка) http://elenazelena.blogspot.com
Да :)

]