Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Vrytka
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14027

Онлайн са:
Анонимни: 469
ХуЛитери: 1
Всичко: 470

Онлайн сега:
:: Albatros

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Декември 2022 »»

П В С Ч П С Н
      1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031 

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
3 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаБарабар Петко с мъжете
раздел: Хумор и сатира
автор: ElenaZelena

Има един чужбинец тука и ми разправя веднъж как преди неколко години работел с "Корпуса на мира" в един китен подбалкански град. Един ден дошел хазаинът и му рекъл:
- След два дена ше има много български празник. Традиция наша голема, цело село се сбира, снимат ни и по чиливизора даже ни дават. Искаш ле да участваш?
Нашият човек си рекъл "Е, това е! Приеха ме хората, обичат ме, канят ме на българските им празници с тях да празнувам." И радостен и щастлив приел. Във въпросния ден дошел хазаинът, дал му да облече една красива бяла риза с шевици по края, турел му един калпак на главата и го повел. Нашият човек не върви, а лети. Гледа гордо, ухилен кат зелка, маха на народонаселението и въпреки кучешкия студ и ледения ветър, брулещ тънката му памучна ризка, мъжки върви накъдет го водят. Тъй полузамръзнал стигнал до реката. А там думкат едни барабани, подават се едни бутилки, едни щастливи хора песни пеят. Веселба голема. Радва се и нашто монче. Дошел по едно време хазаинът, тупнал го яко по гърбината и рекъл:
- Айде, дойде моментът. Скачай в реката!
Изстинала усмивката на мончето. Погледнал уплашено бурните води на Тунджа, влачещи ледени късове. Погледнал невярващо цръвналите мъже наоколо. Хората се смеят, кимат с глави, кат да му викат "не" по американски. Ма той знае, че това е "да" по български. Позагърнал ризката, която се веела кат Самарско знаме на крехките му плещи. Извадил чилифона от джоба си. Звъннал на майка си. Рекъл й: "Сбогом, мамо! Обичам те! Гледай ме по чиливизора." И скочил. Барабар Петко с мъжете. В Калофер било тва. Истински случай. Не се майтапя.


Публикувано от Administrator на 01.04.2019 @ 13:21:34 



Сродни връзки

» Повече за
   Хумор и сатира

» Материали от
   ElenaZelena

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Снежинка на конци
автор: elsion
332 четения | оценка няма

показвания 41082
от 125000 заявени

[ виж текста ]
"Барабар Петко с мъжете" | Вход | 0 коментара (0 мнения)
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.