автор: apostola

Не се съмнявай, мила,
че още ще живеем.
В сърцето има сила
през сълзи да се смеем.
Че всяко ново утро
денят ни подарява.
А всеки ден е лустро
и в пътя ни узрява.
И всяка нощ е трудна,
че пулса проверява.
А мисълта е будна
кога се зазорява.
И вечер свещ да палим
в душевната си църква.
С очите да се галим,
сърцето да не млъква.
Когато дойде време
до края си да стигнем,
и двамата ще спреме
и в облак ще се вдигнем.