автор: Albatros

... което Господ е решил
за мене – нека да го бъде,
животецът ми през април
да бъде пак прекрасен гъдел,
ненужен никому дъртак,
в мен проста радост да покълва –
да дишам мащерка и мак,
кога се спра за миг на хълма,
доде дочакам гроздобер,
нали септември ей го, де е! –
да вдъхна хлебеца си чер
с надеждата – да побелее,
от своя безсловесен кър
нанейде с птиците да литна,
да съм прощален и добър
след своята Света молитва,
когато тръгна си оттук –
бездомник през света огромен...

Дойдох със птиците от юг
и утре ще съм просто спомен.