Не поглеждай към мен! Бях до тук!
Нямам прошка. Нататък е болката.
Ти избра да си хлъзгаво друг,
аз да бъда ранима и горда.
Разпиля ме с порой от стрели,
под които кръвта ми разтича се.
В мен и въздухът вече боли
без доверие, в спряло обичане.
Не очаквам компромис вежлив,
да прозира в измислени жестове.
Уморих се от твойте лъжи.
Стига вече! До крайност изчерпах се.
Прибери си кокетния флирт,
не понасям фалшиви двуличности.
Обичта ми е крепост без вход.
Аз приключих със теб еднолично.
Не жалея сега ... Все едно!
Продължавам напред в безразличие.
Ще преглътна и тази любов.
Ще поникна в букетче кокичета.
26.3.2019г.