... така да ми се скача на батут,
със летните кънки да литна в парка,
да пея с „Бийтълс” вечната „Hey, Judе”! –
на своята раздрънкана китарка,
да вия с Бък от „Дивото зове”,
че вълк не стана кучето ми клето,
да бъдат мои всички ветрове,
разпънати на кръст върху морето,
сър Френсис Дрейк във своя екипаж
да ме запише с истинско мастило,
да водя три девойчици на плаж,
че да ми веят в жегата с ветрило,
на двора да разцъкаме мачле
с момчетата – в тревите до колене,
и – стиснал малка терца до „Вале”,
играта да не е капо за мене,
и от батута – пълен идиот! –
да отлетя, с душица тъй щастлива...
Повярвал, че във този къс живот
тя – младостта, от нас
не си отива.