Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Vrytka
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14027

Онлайн са:
Анонимни: 463
ХуЛитери: 1
Всичко: 464

Онлайн сега:
:: UchenikaWAvtobusa

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Декември 2022 »»

П В С Ч П С Н
      1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031 

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
3 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаТом и Джери
раздел: Разкази
автор: ElenaZelena

Викаха ѝ Рускинята, въпреки че не беше рускиня. Баща ѝ я кръстил Наташа заради стара любов от времето, когато работил в Коми, в далечните, изсулващи се от младостта му години - любов, която го сгрявала с мекото си тяло в студените вечери и кипвала чай, докато той копаел в мините.
После един поляк я завлякъл нанякъде, защото той отказал да я вземе в слънчева, мечтана България и му останали само споменът и името. И все така, Наташа носеше руска душа и чувственост, а безбрежните ѝ, сини очи и лунна коса ѝ придаваха несъизмерим с тукашните жени вид. Снагата ѝ се беше наляла с годините апетитно като забранен плод и въпреки закръглеността си, тя се носеше във въздуха с изяществото на балерина. Мъжете идваха в бистрото само за да погледат как плува между масите като сапунен мехур, отразяващ погледите и въздишките им в ефирната си повърхност.
После се появи Том. Англичанин, купил къща в селото. Беше тих и възпитан. Не успя да се приобщи към местната шайка пияници, а те веднага го прекръстиха Джери, безкрайно доволни от остроумието си. "Хелоу, Джери!", подвикваха му и се кискаха в чашите си, мятащи бляскави от алкохол и ревност погледи към Рускинята. Том им се усмихваше сдържано и сядаше на масата в ъгъла, вглъбен в самосъзерцанието си и в танцуващите форми на Наташа, която кокетно му носеше първата доза алкохол. Забърсваше масата, сластно приведена, а той отклоняваше благовъзпитано поглед от полюшващите се пред очите му гърди с формата и аромата на дюля. Тя оставяше чашата с гърлено "Чиърс!", а той вдигаше наздравица и отпиваше в нейна чест първата глътка, която концентрираше цялото му тръпчиво желание и кипеж, цялата притаена страст на кроткото му съществуване, пропито с ракия, черен чай и нощи без сънища. Мъжете усещаха. Всичко се разиграваше пред очите им и истината беше лесно разпознаваема. Надпреварваха се в спонтанно появилата се помежду им игра на саркастични подмятания, в нелеп опит да спечелят благоразположението на Рускинята, след мъжкото словесно надмощие над англичанина.
- Хей, дай по още една ракия, та дано Джери стане по-хубав! - викна единият дръзко сред смеха на останалите. Наташа се помотаваше край масата на Том, ленива като преяла котка, която не бърза за никъде.
- Айде, до кога ще те чакаме! - по-нервно викна той. Тя му се усмихна, наля чашите и ги донесе, а мъжете ги грабнаха, сякаш от това зависи живота им. Продължиха да пият до късно, мятайки гневни погледи към масата в ъгъла, а сърцата им - свити до разтрошени орехови черупки.
Към полунощ Том стана да си върви. Изпроводиха го с присмех, дюдюкане и разчекнати от подигравки гримаси, а Рускинята ги скастри грубо и излезе с него навън с топъл от ликьора дъх и влажен поглед, в който се препъваха улични кучета. Не се върна повече тази вечер.
На другия ден се събраха отново на старата маса сред разкривени сърца и букви, издълбани с нож в дървото, чашите преливащи от неизпит алкохол, главите сведени към нащърбените им ръбове. Мълчаха. Том дойде както обикновено. Поздрави ги и седна в ъгъла. Собственикът подвикна с насилен присмех от бара: "Хелоу, Джери!", но мъжете не подеха играта, останаха с наведени погледи и пълни чаши, а думите увиснаха във въздуха като бесило, опиращо в пода...


Публикувано от anonimapokrifoff на 25.03.2019 @ 10:24:42 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   ElenaZelena

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

За баба ми Полихрония (из спомените на Джимо)
автор: Zvon
1267 четения | оценка 5

показвания 15788
от 50000 заявени

[ виж текста ]
"Том и Джери" | Вход | 0 коментара (0 мнения)
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.