автор: ElenaZelena

Викаха ѝ Рускинята, въпреки че не беше рускиня. Баща ѝ я кръстил Наташа заради стара любов от времето, когато работил в Коми, в далечните, изсулващи се от младостта му години - любов, която го сгрявала с мекото си тяло в студените вечери и кипвала чай, докато той копаел в мините.
После един поляк я завлякъл нанякъде, защото той отказал да я вземе в слънчева, мечтана България и му останали само споменът и името. И все така, Наташа носеше руска душа и чувственост, а безбрежните ѝ, сини очи и лунна коса ѝ придаваха несъизмерим с тукашните жени вид. Снагата ѝ се беше наляла с годините апетитно като забранен плод и въпреки закръглеността си, тя се носеше във въздуха с изяществото на балерина. Мъжете идваха в бистрото само за да погледат как плува между масите като сапунен мехур, отразяващ погледите и въздишките им в ефирната си повърхност.
После се появи Том. Англичанин, купил къща в селото. Беше тих и възпитан. Не успя да се приобщи към местната шайка пияници, а те веднага го прекръстиха Джери, безкрайно доволни от остроумието си. "Хелоу, Джери!", подвикваха му и се кискаха в чашите си, мятащи бляскави от алкохол и ревност погледи към Рускинята. Том им се усмихваше сдържано и сядаше на масата в ъгъла, вглъбен в самосъзерцанието си и в танцуващите форми на Наташа, която кокетно му носеше първата доза алкохол. Забърсваше масата, сластно приведена, а той отклоняваше благовъзпитано поглед от полюшващите се пред очите му гърди с формата и аромата на дюля. Тя оставяше чашата с гърлено "Чиърс!", а той вдигаше наздравица и отпиваше в нейна чест първата глътка, която концентрираше цялото му тръпчиво желание и кипеж, цялата притаена страст на кроткото му съществуване, пропито с ракия, черен чай и нощи без сънища. Мъжете усещаха. Всичко се разиграваше пред очите им и истината беше лесно разпознаваема. Надпреварваха се в спонтанно появилата се помежду им игра на саркастични подмятания, в нелеп опит да спечелят благоразположението на Рускинята, след мъжкото словесно надмощие над англичанина.
- Хей, дай по още една ракия, та дано Джери стане по-хубав! - викна единият дръзко сред смеха на останалите. Наташа се помотаваше край масата на Том, ленива като преяла котка, която не бърза за никъде.
- Айде, до кога ще те чакаме! - по-нервно викна той. Тя му се усмихна, наля чашите и ги донесе, а мъжете ги грабнаха, сякаш от това зависи живота им. Продължиха да пият до късно, мятайки гневни погледи към масата в ъгъла, а сърцата им - свити до разтрошени орехови черупки.
Към полунощ Том стана да си върви. Изпроводиха го с присмех, дюдюкане и разчекнати от подигравки гримаси, а Рускинята ги скастри грубо и излезе с него навън с топъл от ликьора дъх и влажен поглед, в който се препъваха улични кучета. Не се върна повече тази вечер.
На другия ден се събраха отново на старата маса сред разкривени сърца и букви, издълбани с нож в дървото, чашите преливащи от неизпит алкохол, главите сведени към нащърбените им ръбове. Мълчаха. Том дойде както обикновено. Поздрави ги и седна в ъгъла. Собственикът подвикна с насилен присмех от бара: "Хелоу, Джери!", но мъжете не подеха играта, останаха с наведени погледи и пълни чаши, а думите увиснаха във въздуха като бесило, опиращо в пода...