Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: batalski
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14040

Онлайн са:
Анонимни: 470
ХуЛитери: 6
Всичко: 476

Онлайн сега:
:: stanina
:: rosi45
:: pastirka
:: Patrizzia
:: mig
:: Albatros

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Февруари 2023 »»

П В С Ч П С Н
    12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаПорив
раздел: Избрано проза
автор: ElenaZelena

По плажа тичат деца, майките им ги гледат с примижали, лениви от жегата и бирата очи и подвикват вяло, колкото да не кажат хората, че не обръщат внимание на хвърчащия в чашите на околните пясък и пак се обръщат нехайно към морето и към мъжете си с големи кореми, които ръкомахат възбудено в спор "за и против" оцета в салатата от домати,
кимат им бавно и апатично, докато мисълта им се рее по повърхността на топлата морска вода, промила мечтите им до избеляла светлосиня покривка на карета.
Вълните са тихи като бебешка люлка, разливат се по брега кротко, настъпвайки към кърпите на плажуващите. Времето тече със скоростта на морето. Там е, било е и ще бъде и не бърза за никъде. Плътният сламен чадър пропуска почти невидим лъч светлина, който се плъзга по твърдите ѝ, гладки бедра, осветява фините косъмчета по повърхността им, оцветявайки ги в златна охра. Бирената бутилка хвърля игриви петна по пясъка и придава закачлив, шарен вид на грациозно изпънатите ѝ стъпала. Кожата ѝ е неприлично млада като първата вълна преди изгрев, плътна като ябълка, истинска като божествено откровение, попила свежестта на утрото и водата, събрала в младото си съществуване цялата екзалтирана красота на света, цялото великолепие на планината и морето едновременно, примамваща и възбуждаща въображението.
Изведнъж, в замрялото затишие на следобеда, в полузаспалия горещ ден, с бясно бръмчене и форсиране се появява малко момченце, което се гмурка в пясъка като риба, бягаща от рибарска мрежа и избухва в мини атомна бомба от пясък, засвирват фанфари, фойерверки изригват във въздуха и на забавен каданс, пелени от пясък се посипват по пластмасовата масичка, по шезлонгите наоколо, по бедрата и косата на момичето, по целия замрял плаж, който за момент се оживява и настръхва като шиш за лед.
- Митко! - изкрещява майката и понечва да скочи, но бащата вече е станал и заплашително се е насочил към стреснатото момче, към момичето, което лениво извръща глава и поглежда към покритото си с пясък тяло и към целия шокиран от посегателството върху летаргичното му спокойствие плаж. Мъжът се приближава, смотолявайки извинение и несъзнателно, в някакъв транс вдига ръка да почисти пясъка от тялото ѝ.
Светът замира за секунда. Майката стои със зейнала уста като пъстърва, уловена в полет, останалите жени наоколо са оцъклили поглед и чакат, готови да отворят прегракнали гърла, мъжете са глътнали коремите си и са спрели да дишат и морето е замряло за миг, белите вълни - замръзнали като сапунена пяна по ръцете на перачка. Митко отдавна се е изплъзнал от момента и се е притаил зад шезлонга на майка си, а баща му стои, болезнено осъзнал цялото великолепие пред себе си, ръката му - застинала във въздуха, очите му - два прозореца, устните му - полуотворена мида. Забравил е света наоколо. После спуска бавно ръката си и нежно, с треперещото благоговение на господ, помилвал девица, почиства пясъка от леко настръхналите ѝ бедра.
Светът стреснато възобновява хода си, жените се смръщват нацупено, мъжете облизват устни и поемат въздух, майката на Митко затваря устата си и преглъща с отчаянието младо теле на заколение, после отмества очи към морето, което попива безсилието ѝ. Мъжът ѝ става вдървено, усилие, което сковава ставите и мислите му и се връща към спора, към доматите и оцета и към жена си, която го поглежда и в погледа ѝ е събран целият им живот. Тихо е морето…


Публикувано от anonimapokrifoff на 23.03.2019 @ 10:15:35 



Сродни връзки

» Повече за
   Избрано проза

» Материали от
   ElenaZelena

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 3


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

07.02.2023 год. / 08:05:29 часа

добави твой текст
"Порив" | Вход | 3 коментара (6 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Парадоксът на съвършения миг
от wingless (wingless@abv.bg) на 23.03.2019 @ 16:23:34
(Профил | Изпрати бележка)
Наричам го "парадоксът на съвършения миг". :-)
Отразява всяко нещо в собсвеното му битие/което е/,
минавайки отвъд очевидното/което няма как да се случи/. :-)
Поздравление за миниятюрата!
Всичко най!


Re: Парадоксът на съвършения миг
от ElenaZelena на 23.03.2019 @ 20:17:07
(Профил | Изпрати бележка) http://elenazelena.blogspot.com
Благодаря и поздрави!

]


Re: Порив
от mariq-desislava на 23.03.2019 @ 14:28:49
(Профил | Изпрати бележка)
Това е дълъг миг на осъзнаване какво е можел да има героят и какво никога няма да има.{}


Re: Порив
от ElenaZelena на 23.03.2019 @ 20:17:31
(Профил | Изпрати бележка) http://elenazelena.blogspot.com
да :)

]


Re: Порив
от zebaitel на 23.03.2019 @ 10:33:37
(Профил | Изпрати бележка)
Хубав миг си зафиксирала, Елена Зелена, и си го направила майсторски! Браво!


Re: Порив
от ElenaZelena на 23.03.2019 @ 11:17:59
(Профил | Изпрати бележка) http://elenazelena.blogspot.com
Благодаря :)

]