На В Фр.
Като в пролетен вихър,
като в пролетен смях,
в мене още се диша
след тъга - оцелях.
И се нося в простора
насред птици, небе,
и обичам ви хора,
но най-обичам – Теб.
Личи ми, че разлиствам
най-свитото сърце,
обичам те като извор
и жаждата расте.